Сондата „Розета“, пътешествала в Космоса десет години, пристъпва към изучаване на кометата Чурюмов-Герасименко.
Европейската сонда „Розета“, изпратена в Космоса преди десет години, на 6 август влезе на орбита около кометата Чурюмов-Герасименко, за да пристъпи към изучаването на този своеобразен исторически архив на Слънчевата система.
Очаква се през ноември 2014 г. на повърхността на кометата да бъде спусната сонда, която ще изучи нейната повърхност.
Защо изследването на кометата днес е един от главните приоритети в работата на Европейската космическа агенция (ESA)? На този въпрос отговаря ръководителят на отдела за изучаване на Слънчевата система Герхард Швем.
Той изнесъл доклад на започналата в събота, 2 август, научна асамблея COSPAR (Committee on Space Research – Комитет по космически изследвания при Международния съвет по наука) в Московския държавен университет.
Кометата, заснета на 3 август от разстояние 285 км.
© ESA/Rosetta/MPS
„Проектът „Розета“ е част от амбициозната програма за изследване на Слънчевата система Horizon 2000, разработена от ESA през 1985 г. Този космически апарат, а също телескопите XMM-Newton, „Хершел“ и SOHO, са нещо като четири стълба, на които се опират европейските изследователи на Космоса.
Според Герхард Швем още в края на 70-те години специалистите на ESA, NASA и съветски учени започнали да се замислят за създаването на космически апарати за изучаване на комети. Сред първите била изучена Халеевата комета.
Снимка, получена на 6 август от 130 км с тесноъгълната камера от системата OSIRIS. На снимката се виждат камъни, кратери и големи скали.
© ESA/Rosetta/MPS
Изследвали я едновременно няколко сонди – съветските апарати „Вега-1“ и „Вега-2“, а също автоматичната станция „Джото“, един от най-успешните европейски апарати. „Джото“ се приближил към кометата през март 1986 година и работил на нейна орбита шест години, буквално преобръщайки нашите представи за облика и природата на тези тела.
Например „Джото“ успял да покаже, че разпадът на ядрото на кометата не се дължи на изпарението на ледовете от нейната повърхност, а на аналогичен процес, протичащ вътре в ядрото. Освен това апаратът предал на Земята първите данни за химичния състав на кометата, което накарало учените да се замислят, че тези космически скитници са гигантски хранилища на летливи вещества, съхранени от времената на рождението на Слънчевата система.
В горната лява част на кадъра е това, което в Европейската космическа агенция наричат „глава“ на кометата. След това тя преминава в „шия“ и „тяло“, в десния долен ъгъл. Снимката е направена от разстояние 120 км.
© ESA/Rosetta/MPS
„Тайните и уникалната информация, които съхраняват недрата на първородните комети, ни позволяват да ги сравним с прочутия Розетски камък. Той представлява малък паметник на античната култура, която знаменитият френски археолог Шамполион използвал за разшифроване на древноегипетски йероглифи.
Разбира се, това епохално откритие, положило началото на египтологията, не е било възможно без друг обект – обелиска на остров Филае, на повърхността на който бил скрит филологическият ключ към езика на древните египтяни. Ние нарекохме нашия флагмански проект по изучаването на кометите в тяхна чест – сондата „Розета“ и спускаемия апарат „Филае“, разказва Швем.
„Розета“ и „Филае“ са снабдени с максимално количество научни уреди за всестранно изучаване на кометата, открита от съветските астрономи Клим Чурюмов и Светлана Герасименко през 1969 г.
Според Швем инженерите на ESA в хода на разработката на чертежите и сглобяването на сондата и спускаемия апарат се ръководели от два принципа. Първо, инструментите на космическия „камък“ и „обелиск“ да не остареят към момента на срещата с кометата, и второ, апаратът да доживее до тази историческа дата.
Кометата 67P/Чурюмов-Герасименко, заснета на 3 август от 285 км.
© ESA/Rosetta/MPS
Общо ESA е поставила 11 научни уреда на борда на сондата и 12 – на спускаемия модул. Не всички от тях са предназначени само за изучаването на кометата – някои от тях били включени дълго преди приближаването с нея и вече са успели да направят няколко интересни открития.
Например през октомври 2011 година учените разбрали, че астероидът Лютеция, край който прелетяла сондата на път за кометата, е недоразвит зародиш на планета, съхранил се от зората на Слънчевата система.
Снимки с камерата OSIRIS на сондата, получени в средата на юли, показали, че формата на ядрото на кометата не е такава, каквато си я представяли учените. То прилича на гумено пате за вана, както се шегуват учените, и се състои от две обособени части.
Спускаемият апарат няма да бъде изпратен на повърхността на Чурюмов-Герасименко веднага. Първо инженерите и другите специалисти на агенцията ще проверят работата на всички системи и инструменти на сондата. Кацането на „Филае“ ще бъде на 11 ноември т.г., когато сондата синхронизира скоростта и посоката на своето въртене с кометата.
Благодарение на това спускаемият модул може да кацне на „опашатото чудовище“, просто като се отдели от „Розета“ – гравитацията и инерцията ще го спуснат на повърхността.
Снимката е направена с широкоъгълната камера от системата OSIRIS от разстояние 550 км.
© ESA/Rosetta/MPS
Силата на привличане на кометата е изключително малка, затова кацането ще отнеме два часа. Грег Уейн от Лабораторията за реактивно движение на НАСА (JPL) на шега нарекъл това кацане „два часа ужас“, по аналогия с „шестте минути ужас“, които преживяла главната гордост на JPL – марсоходът „Кюриосити“, при спускането на повърхността на Червената планета.
Швем не се смутил от това сравнение: „Аз чакам това събитие вече 30 години, престанал съм да се страхувам от каквото и да е и съм сигурен в нашите инструменти“, отвърнал той.
Официално мисията „Розета“ трябва да завърши на 31 декември 2015 година. И все пак Швем се надява, че флагманският ловец на комети ще продължи своята работа и след това и ще предава на Земята уникална информация за химичния състав, за миналото и структурата на този своеобразен архив на историята на Слънчевата система.
