Далечна свръхнова блести 20 пъти по-ярко от целия Млечен път

Учени откриха свръхярко избухване на свръхнова в далечна галактика в съзвездие Индианец, чиято яркост превишава 20 пъти сумарната яркост на целия Млечен път, става ясно от статия, публикувана в сп. Science.

„Ако сме честни, все още не знаем какъв механизъм може да е предизвикал такъв взрив и да е послужил за източник на енергията за свръхновата ASASSN-15lh. Нейното изучаване може да доведе до появата на нови теории и откриване на нов клас свръхнови и ние с нетърпение очакваме шанса да дадем отговори на тези въпроси в следващите години“, казва Субо Донг (Subo Dong) от университета на Пекин (Китай).

Както разказва Донг, взривът на тази свръхнова, чиято яркост в пика е била около 570 милиарда пъти по-висока от тази на Слънцето, се е случил през юни 2015 година в галактиката APMUKS(BJ) B215839.70–615403.9, отдалечена на 3,8 млрд. светлинни години от нас.

За четири месеца, в които я наблюдавали учените, тя е отделила толкова енергия, колкото Слънцето би могло да изработи за 90 милиарда години, което е почти 50 пъти по-дълго, отколкото то ще просъществува в сегашния си вид.

Свръхновата е фиксирана от телескопите на проекта ASAS-SN – автоматична мрежа от множество телескопи, следящи цялото нощно небе над Южното полукълбо на Земята и фиксиращи всички ярки изригвания, които се случват в Млечния път и извън неговите предели.

Яркото изригване бързо привлякло вниманието на учените и Донг и колегите му започнали неговото изучаване с измерване на разстоянието до галактиката, където се е взривила тази звезда. Когато астрономите осъзнали, че взривът е настъпил в толкова далечна галактика, били поразени – яркостта на това изригване, превишаващо всички мислими предели, било невъзможно да се обясни с всички съвременни теории за тяхното формиране.

Освен необяснимата свръхвисока яркост ASASSN-15lh има изключително необичаен спектър, който не прилича на структурата на излъчване на нито една друга ярка свръхнова. Това допълнително усложнява търсенето на възможни „прародители“ на това изригване и обяснението на това, как тя е могла за миг (по астрономически мерки) да затъмни две дузини галактики от рода на Млечния път.

И все пак астрономите имат хипотеза, потенциално обясняваща нейното съществуване. Първо, нейният спектър има някои сходства със свръхярките свръхнови от първи тип, които се образуват в резултат на сливане на бели джуджета или неутронни звезди.

По тази причина учените смятат, че неин прародител може да е магнетар – бързо въртящ се пулсар, неутронна звезда с много мощно магнитно поле. Огромната мощност на взрива на ASASSN-15lh говори, че този магнетар трябва да притежава невъзможно висока скорост на въртене – хиляда оборота в секунда, и КПД на взрива, почти равен на 100%.

Подобен взрив е възможен, но изключително слабо вероятен, и в такъв случай по-ярките свръхнови едва ли могат да се формират по подобен начин, което прави ASASSN-15lh най-ярката магнетарна свръхнова в цялата Вселена.

Друг възможен вариант е взрив на престаряла и много голяма звезда, чиито недра са били почти изцяло лишени от „метали“ – елементи, по-тежки от водород и хелий. Отчитайки значимостта на това откритие, екипът на Донг е успял да убеди НАСА да му предостави наблюдателно време на „Хъбъл“, чиито инструменти според надеждите на учените ще помогнат да се проясни природата на този ярък космически феномен.