Деймос може да бъде мястото за заселване на колонизаторите на Марс

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

По-малката от двете луни на Марс, Деймос е кръстена на гръцкия бог на терора. Парадоксално, но въпреки името, начинът, по който бившият хирург на НАСА Джим Логан вижда Деймос, е много положителен. Луната може да бъде зона за комфорт за космическите заселници.

„Свързаната с Марс страна на Деймос е може би най-ценното недвижимо имущество в Слънчевата система“, заявява Логан, съосновател на Space Enterprise Institute.

Логан изложи идеите си за Деймос по време на конференция за космоса, представена тази седмица от Института за космически изследвания, за да подчертае погледа на покойния физик от Принстън Джерард О’Нийл за експанзията на човечеството в Слънчевата система.

О’Нийл очертава концепцията си за свободно летящи космически местообитания в книга от 1977 г., озаглавена „Високата граница“. Концепцията вдъхновява студента от Принстън на име Джеф Безос да преследва собствените си космически мечти, дори когато е изградил Амазон и е станал най-богатият индивид в света.

Логан казва, че класическото местообитание на O’Нийл няма да е най-доброто място за построяване на извънземно селище. Въз основа на актуални измервания на радиационния поток в дълбокия космос, той изчислява, че ще бъде нужен три пъти повече материал, отколкото O’Нийл прогнозира, за да се осигури защита на нивото на Земята на обитателите на космическото селище, описано във „Високата Граница. ”

Логан твърди, че повърхността на Луната и Марс също са крайно неподходящи за дългосрочен престой – отново, главно поради радиационното облъчване.

Джон Чарлз, който е бивш главен учен по Програмата за изследвания на човека в НАСА, а сега е учен в Космическия център Хюстън, се съгласи, че радиацията е една от най-силните пречки за дългосрочни космически полети.

„Не бива да го наричаме космос, а трябва да го наричаме радиация, защото това е нещото, което е там“, казва Чарлз.

Повишеният риск от рак е най-очевидното въздействие на космическата радиация. Чарлз заявява, че НАСА внимава да ограничи повишения риск за своите астронавти до не повече от 3 процента. „Това е като преминаване от непушач към пушач“, казва той. Но за заселниците на Луната или Марс, извън защитата на магнитното поле на Земята, рискът ще бъде много по-голям.

И това не е единственото притеснение: Има доказателства, свързващи излагането на космическа радиация с когнитивен упадък, разграждане на костите, повишена скорост на промяна на ДНК и уязвима имунна система. Известно е, че продължителният престой в условия на намалена гравитация отслабва костите и мускулите, както и зрението.

И какво е решението? За да избегнат дългосрочно излагане на радиация, заселниците може да се наложи да копаят дълбоко. „Те ще трябва да живеят като мравки, земни червеи или къртици“, казва Логан.

Той предложи да се разкопае дълъг с километри тунел направо през Деймос, който се смята, че има порест интериор, който би бил лесен за копаене. Логан намекна, че амбициозната компания на милиардера Илон Мъск SpaceX може да се справи с работата. Фактът, че Деймос е по-малък и по-лек от другата луна на Марс, Фобос, може да се разглежда като плюс.

Тунел, преминаващ през Деймос, би осигурил далеч по-голяма защита от радиация, дори отколкото имаме тук на Земята. Вътре в тунела може да се монтира верига от местообитания, като всяко местообитание се завърта около оста си, за да осигури изкуствена гравитация. Намирането на резерви от воден лед би бил друг плюс.

Преселниците могат да изпращат дистанционно управлявани роботи на Марс за проучване на повърхността. Друга възможност е подобни местообитания да бъдат изградени в марсианската лава.
Колко силна трябва да е гравитацията, за да поддържа здрави заселниците? Логан казва, че това е въпрос, на който НАСА още не се е опитала да отговори.

„Частният сектор ще трябва да направи това, защото НАСА не проявява интерес. … Това не е в тяхната харта и аз не ги обвинявам, въпреки че не съм съгласен да е така „, казва той.

Джо Карол, президент на базираната в Калифорния Tether Applications, предложи да се създаде експериментално местообитание, което да се върти на „трапецовидни връзки“ в ниска земна орбита, за да се прецени влиянието върху здравето на различните гравитационни среди.

Ядрени реактори могат да бъдат изградени на повърхността на Деймос, за да поддържат светлините вътре в местообитанията, но какво ще кажете за храната? НАСА провежда серия експерименти за отглеждане на растения, за да оцени техниките за производство на храна в космоса. Някои учени дори разглеждат отглеждането на водорасли там.

Морган Айрънс, доктор от Корнел и съосновател на компания, наречена Deep Space Ecology, казва, че космическите заселници в крайна сметка ще трябва да надхвърлят днешните хидропонни технологии и да разработят почва, подходяща за земеделие извън Земята.

„Нуждаем се от интегрирана система, или както бих я нарекъл интегрирана селскостопанска система „поника“, защото полевата система може да поддържа много повече разнообразие от растения.“

Технологиите за роботизирано земеделие, които в момента се разработват на Земята, биха могли да бъдат полезни и за бъдещите космически заселници. Всъщност автономните роботи могат да бъдат натоварени със задачите и за изкопаване на тунели и екипирането на местообитанията, много преди хората да се преместят.

„Не бях толкова запалена по отношение участието на роботи“, казва Ева-Джейн Ларк, вицепрезидент на BMO Несбит Бърнс, канадска инвестиционна компания. „Но сега наистина мисля, че робототехниката ще бъде още по-важна за потенциалното създаване на необходимата инфраструктура, преди хората да отидат на някои от тези места и преди да се стигне до заселване.“

Публикувано в Geekwire.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори