Динозаврите – „нестинари“ от Кару

Преди около 183 милиона години по време на ранната част на Юрския период, огромни количества лава се стичат през пейзажа в сегашната територия на Южна Африка, превръщайки околната среда в земя на огъня.

Но изкопаемите отпечатъци, описани от учени наскоро, показват, че безстрашните динозаври и други животни и тогава успяват да обитават този горящ регион – сега районът Кару в Южна Африка. С едно уточнение: това е ставало по време на по-тихи периоди между вулканичните изригвания.

Тези „ходещи по огъня“ обитатели на Кару“, както ги нарича геологът от Университета на Кейптаун Емез Борди, са били едни от последните животни, за които се знае, че са живели в този негостоприемен регион, преди в крайна сметка да бъде погълнат от разтопените скали.

Изследователите са открили пясъчен слой във ферма в централна Южна Африка с пет останки от животни, фосили, оставени от най-малко три различни животни, които са минавали през влажните пясъчни брегове на поток. Единият е от сравнително малък двукрак динозавър, който яде месо, вторият е сходно малък четирикрак динозавър, явно хранещ се с растителност, а третата следа е най-вероятно от примитивен бозайник.

„За кратко време потоците отново течаха, слънцето грееше, растенията растяха, а животните, сред които и динозаврите, пасяха и ловуваха“, обяснява пасторалната картина отпреди стотици милиони години Борди, който ръководи изследванията, публикувани в списанието PLOS ONE.

„Това се потвърждава от гръбначните отпечатъци, както на месоядни и растителноядни динозаври, така и останки от растителност, наносни отлагания на потоци и езера.“

„Свойствата на пясъчника ни позволяват да кажем, че пътеките на животните са били запазени от сезонни потоци, които протичали по време на светкавични наводнения“, добавя Борди. „Горещо е било тогава, но не, не са ходили животните по лавата.“

През това време имало големи изтребления на видове, особено в океаните, причинени предимно от газове, отделяни от огромни потоци лава, които се изливат върху сухоземната повърхност в Южна Африка. Дори докато изгарят пейзажа, потоците от лава променят химията на атмосферата и на моретата.

Изкопаемите отпечатъци, при липса на скелетни вкаменелости, понякога предлагат единственото доказателство, че животните са присъствали в дадена древна среда. Пясъчникът, съдържащ следите, е бил запечатан между слоеве вулканична скала, разкривайки картина на функционираща екосистема, оцеляла въпреки заплахите от опустошение от по-нататъшни изригвания.

„Тази история ни помага да променим начина, по който виждаме живота в стресова и враждебна среда, и по този начин подобрява нашето разбиране за историята на живота на Земята“, казва Борди.