Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Загадката с маймуните от Санторини хвърля светлина към света от бронзовата епоха

17 януари 2020 г. в 08:40
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:17

Сините маймуни, изрисувани по стените на Акротири на гръцкия остров Санторини, са сред многото животни, открити в стенописите на този 3600-годишен град. Историците изучават стенописите от десетилетия, откакто са открити през 60-те и 70-те години на острова, който някога е бил известен като Тера. Но когато наскоро изследват обстойно картините, разбират, че маймуните могат да дадат представа, че светът от бронзовата епоха е много по-глобализиран, отколкото се смяташе досега.

Археолозите са предполагали, че маймуните са африкански вид, с който вероятно егейският народ, който е изградил Акротири, се е снабдил, като е влязъл в контакт чрез търговски връзки с Египет. Оказва се, че картините всъщност изобразяват маймуни от вида ханумански лангур, вид обитаващ индийския субконтинент. Това предполага, че егейските хора, дошли от Крит и Цикладските острови в Егейско море, вероятно са имали търговски пътища, достигащи над 2500 мили.

Стенописите на Акротири са запазени покрити от пепел от вулкан, който разрушава града някъде във времето между 16 и 15 век пр. Н. Е. Стенописите предлагат невероятен поглед към ранната цивилизация в Европа, като картините подсказват колко развито е било обществото, икономиката и културата на тези хора.

Много животински образи от този период са обобщени, което означава, че е трудно да се идентифицират уверено отделните видове.
Причината археолозите и историците на изкуството да приемат, че маймуните са дошли от Египет, е, че това е било най-близкото място в което живеят маймуни, което е имало доказани търговски връзки с Беломорието. В резултат на това маймуните от Акротири са били идентификации като бабуини, като гривести маймуни и изобщо като африкански видове, които живеят в района.

Мари Парея предприема различен подход, като събира екип от учени, които изучават маймуни и лемури, включително известния таксономичен илюстратор Стивън Неш. Заедно разглеждат снимки на рисунките на изобразените животни, като взимат предвид не само цвета и шарката на козината, но и размера на тялото, пропорциите на крайниците, позите за седене и изправяне и положението на опашката. Докато всички се съгласяват, че някои от изобразените животни са бабуини, както по-рано се смяташе, проблем се оказва идентифицирането на вида на животните от една конкретна рисунка.
Маймуните на тази рисунка са сиво-сини. Но въпреки че някои маймуни имат малки петна от синя кожа – например синьото по лицето на мандрила – нито една няма синя козина. Има африканска горска маймуна, наречена синя маймуна, но тя е по-скоро маслинено синя или тъмно сива, а моделите на лицето не съвпадат с тези от картината.

По-рано се смяташе, че изобразените са вид малки маймуни с тегло между 3 и 8 кг (приблизително размера на домашна котка), които се срещат в саваните на Северна и Източна Африка. Въпреки сребристо бялата си козина, те също имат ръце и крака с тъмен цвят и цялостен вид, който съответства на изобразяванията на картините.

Обаче хануманските лангури, които тежат по-значителните от 11 до 18 кг, имат подобен вид. Те също се движат съвсем различно и това е било решаващо за идентифицирането им.

И двата вида примати живеят предимно на земята (не по дърветата) и имат дълги крайници и опашки. Но лангурите са склонни да носят опашката си нагоре в S- или С-образна форма докато по-малките гривести маймуните носят опашката си в права линия или извита надолу. Тази позиция на опашката, повтаряна в множество изображения, е ключов фактор за идентифицирането на маймуните като ханумански лангури.

Според археологически доказателства, егейските народи са имали достъп до минерали като калай, лазурит и карнел, които идвали отвъд планините Загрос, на западната граница на съвременен Иран. Но художественият детайл на картините на Акротири, в сравнение с други маймуни изобразявани в картини от този период, предполага, че художниците са виждали живи животни, може би по време на пътуване в чужбина.

Разбираемо е, че по-ранните проучвания са стигали до извода, че маймуните са африкански, тъй като отношенията между Беломорието и Египет вече са добре познати и развити, като този извод е подкрепен и от археологически доказателства. Сега обаче, учените специалисти по приматите представят нов поглед върху доказателствата без предварително създадени представи за древните народи или търговски пътища и разглеждат видове, живеещи по-далеч.

Това проучване е отличен пример за значението на работата на преподаватели от различни дисциплини. Без експертния опит на учените приматолози, вероятно не би било възможно уверено да бъдат идентифицирани тези животни. Обратно, приматолозите не биха стигнали до този вид маймуни, без доказаните древни взаимодействия между хората, потвърдени от археолозите.

Категории на статията:
Археология