До Марс през Венера

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Всички пътища на човешки космически полет в близко бъдеще изглежда водят до Марс. От десетилетия насам това е логичната следваща стъпка след Луната. Но астронавтите на път за или от Марс, могат да имат изненадваща спирка по пътя: Венера.

Полетът до (или от) Марс може да се случи по-бързо и по-евтино, ако „включва полет до Венера по пътя за или по пътя към дома от Марс“, заявява пред Space.com Ноам Изенберг, планетарен геолог от университета Джон Хопкинс.

Изенберг е един от учените, застъпващи се, че екипаж за Марс трябва също да посети и Венера. Тази група изследователи е изготвила бяла книга по темата, която ще бъде представена в Acta Astronautica. Според този документ използването на Венера като трамплин към Марс не е просто един вариант – тя е съществена част от мисията на екипажа до Марс.

„Венера е начин да стигнете до Марс“, казва за Space.com Кирби Руниън, планетарен геоморфолог от университета Джон Хопкинс, който е в екипа на бялата книга.

За да стигнете от Земята до Марс, има две възможности. Първата и най-проста е мисията за конюнкция, при която космическият кораб лети между двете планети, когато се приведе в удобна и подходяща орбита. След като достигнат Марс, астронавтите ще трябва да изчакат планетите отново да се подравнят, преди да могат да се върнат на Земята. Това чакане може да отнеме около година и половина.

Вторият вариант е при който на път за Марс, или на връщане – космически кораб ще се спуска към Венера, използвайки гравитацията на планетата, за да промени курса. Използването на Венера за подобна гравитационна помощ би намалило драстично количеството енергия, необходимо за пътуването, спестявайки гориво и тегло, а следователно и разходи. Това е типът мисия, който тези изследователи поддържат.

„За предпочитане е да летите към Венера за съдействие на гравитация по пътя към Марс“, заяви Пол Бирн, планетен геолог от държавния университет в Северна Каролина, също от екипа на бялата книга, пред Space.com.

Мисията чрез директна връзка може да изглежда по-проста на хартия, но възможностите за такива трансфери са малко и в ограничени времеви коридори. Орбитите на Марс и Земята се изравняват така, за да се даде възможност за подобна мисия, на всеки 26 месеца. За разлика от това, теоретично би могла да стартира гравитационна мисия през Венера на всеки 19 месеца. Така този тип мисии биха позволили много по-кратък престой на Марс: астронавтите дори биха могли да отидат на пътувания само за един месец. Добавянето на Венера към план за полет до Марс означава, че астронавтите биха могли да се върнат на Земята около година по-рано.

Освен това, в случай че нещо се обърка по време на подобна мисия, отиването първо към Венера ще позволи бърза промяна на курса и връщане на Земята в много по-кратки срокове. „Значително се опростява логистиката на отиване до Марс, особено от гледна точка на здравето на екипажа“, казва Руниън.

Но Изенберг и колегите му не само се отнасят към Венера като улесняваща полета до Марс. Те вярват, че Венера би била ценна дестинация сама по себе си. „Бихме направили открития и наблюдения на две планети за много по-малко от цената на две отделни мисии на екипажа“, казва Бирн.

Роботизираните сонди са събрали невероятно количество данни чрез наблюдения на Венера, но учените смятат, че посещението на Венера с мисия на екипаж би отворило нови възможности – особено ако тези посетители донесат сонди и мостри със себе си. „Това, което хората могат да направят по-добре от роботите, е да реагират на наблюдения в движение“, казва Марта Гилмор пред Space.com., планетарен геолог от Уеслианския университет, която не участва в групата на бялата книга.

Астронавтите на Венера не би трябвало да се затрудняват от изоставането на времето – което може да бъде между пет и 28 минути – благодарение на времето, което светлината отнема за пътуване между Земята и Венера. Следователно, според Руниън, „екипажът би могъл да управлява сонди на повърхността и дронове в атмосферата в реално време със слушалки за виртуална реалност и джойстик“.

„Нещо подобно трудно би станало с роботизирана мисия от Земята“, добавя Изенберг, „наистина не можете да го направите лесно.“

Екипът на бялата книга вярва, че пилотирането на дронове по време на такъв полет е постижимо. Руниън казва, че ако погледнете между редовете, доказателствата са налице, че НАСА планира мисия от подобен тип. Доклад на НАСА, публикуван през април, споменава за „двугодишните мисии до Марс“ като бъдеща цел.

„Ако приемем, че този доклад говори за нормални форми на задвижване“, казва Руниън, „единственият начин, по който можете да стигнете до Марс и да се върнете обратно за две години, е ако включите полет през Венера.“

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори