Доктори от ХІХ век смятали, че музиката е инфекциозна болест

Днес свързваме музиката с емоция и артистичност. Музиката активира същия център на мозъка, който се активира при решаването на сложни математически уравнения, и затова се използва при някои видове медицински терапии.

Въпреки че в модерния свят намираме музиката за нещо позитивно, не е било винаги така – някога смятали, че музиката е инфекциозна болест, пише Smithsonian.

До XVIII век на музиката се е гледало с добро око. Тя е била свързвана с вселенската хармония и здравето. Но когато учените разбрали за слуховите нерви в мозъка, някои доктори започнали да виждат музиката като заплаха и свръхстимулант. Според тези доктори прекалено много слушане на музика било опасно, причинявало главоболие и може би дори смърт.

С течение на времето музиката се превърнала в опасен патоген, описван в медицинската и художествена литература и книгите за етикет. Продължителното слушане на музика било свързвано с морална деградация и поквара. Когато американският невролог Джордж Биърд дал име на психическото разтройство „нервно изморяване“ (неврастения), той посочил музиката като причина за заболяването.

Жените, разбира се, постоянно били свързвани с опасностите от музиката. Докторите през XVII и XVIII век смятали, че представителите на нежния пол имали по-слаби нерви и били по-предразположени към припадане. Лекарите предупреждавали, че много слушане на музика ще засили тези негативни ефекти.

Гинеколозите смятали, че музиката може да е прекалено „секси“ за жените и може да доведе до обилни менструални цикли. Някои пък свързвали музиката с безплодие и други репродуктивни проблеми. Учените от Викторианската епоха смятали, че музикалният талант се срещал по-често при хомосексуалистите.

Изкривените разбирания за музиката продължили и в ХХ век. Третият райх и Съветският съюз активно изследвали тонове с негативно влияние, за да забраняват определени музикални жанрове. В САЩ слушането на прекалено много джаз било свързвано със съмнения за морала. Дори и до днес в психологията като наука има оттенъци на тези остарели разбирания.

Но психологията и неврологията са изминали дълъг път. Учените вече знаят доста за това как мозъкът обработва музиката. Въпреки че повечето от медицинските проучвания, които свързват музиката със заболявания, се смятат за шарлатанство, не всички са напълно безполезни.

Продължителното слушане на силна музика може да измори нервната система и да нарани тъпанчетата. При това положение не музиката причинява щети, а високите децибели. Разбираемо е някои стилове да не ви харесват, но вероятно няма да ви убият.