Луна от сирене или кашкавал би светила много по-ярко от „нормалната”, а ако спътник на Земята беше Титан, то големи перспективи биха се отворили не само за космонавтите, но и например за „Газпром”.
В преддверието на Международната нощ на наблюдение на Луната РИА Новости пита експерти какво би станало, ако „заменим” земния спътник с друго небесно тяло.
Нощта на наблюдението на Луната е на 12 срещу 13 октомври. Нашият спътник ще се намира доста ниско на югозапад, така че при ясно небе той ще се вижда най-добре.
Астрономите любители могат да използват не само професионален телескоп, но и обикновен бинокъл, макар че с негова помощ едва ли ще могат да направят откритие – но моретата и най-големите кратери ще се виждат.
Наблюденията на земния спътник са предизвиквали сред хората най-различни асоциации. Например поетите и писателите са наричали Луната „Златна” или „стъклена”. Тя е напомняла и на по-приземени неща – например на кашкавал: съществува дори шеговита теория, че спътникът се състои именно от този продукт.
РИА Новости предлага на учените да разкажат какво би се случило, ако Земята имаше друг спътник, както и да си представят, че Луната наистина е направена от стъкло, злато и дори кашкавал.
Големи перспективи за „Газпром”
„Луната все пак не е толкова симпатично тяло – безжизнено, безводно, без атмосфера. Полетите дотам са само въпрос на престиж”, казва старши научният сътрудник на Държавния астрономически институт „Щернберг” Владимир Сурдин.
Той назовава няколко „кандидати” за ролята на земен спътник и един от тях е Европа – тя се върти около Юпитер и по размери не се различава много от Луната, но външно е съвсем различна – обвита е в ледена кора, затова водата там (поне във вид на лед) е безбрежно количество.
А под леда според предположенията на учените се крие океан – неговата дълбочина може да стига сто километра. На Луната водата е съвсем малко и тя е важна за всяка експедиция – не само за пиене, пояснява Сурдин, но и за техниката и дори за получаване на ракетно гориво.
„Да се усвои такъв спътник (Европа), би било значително по-лесно, отколкото нашата Луна – главно препятствие в експедициите към нашия спътник би било това, че всичко трябва да вземем със себе си, а ако не е необходимо да си носим вода, би било значетелно по-лесно”, казва експертът.
Друг кандидат за спътник може да стане Титан, който се върти около Сатурн. Той има атмосфера, в която няма кислород, но налягането там е горе-долу същото като на Земята. Ако на Луната главното препятствие за работата на космонавтите е вакуумът и е необходим тежък скафандър за придвижване, то на Титан този проблем би бил решен.
Освен това на него има езера от втечнен газ – метан и други въглеводороди. „Там те са течни, защото е студено, но ако приближим Титан към Слънцето и го поставим на мястото на Луната, то на него, разбира се, ще стане по-топло. Гигантските езера от течен газ ще се изпарят и цялата атмосфера ще се насити с тях – общо взето би се получило полезно находище. „Газпром” би се заинтересувал от него”, добавя Сурдин.
Спътник – център на туризма
Като земен спътник Титан би привлякъл интереса не само на специалистите, но и на обикновените хора. Развитие може да получи туризмът, който би бил сравнително евтин според космическите мащаби – той би струвал от порядъка на сто милиона долара, изчислява експертът.
„На Еверест хората ходят с кислородни бутилки – така може да се ходи и на Титан. Хората вече летят на орбита за своя сметка, а с повечко пари ще полетят и на Титан, който се върти около Земята”, смята Сурдин.
Търсачите на нови впечатления биха се заинтересували и от Хиперион – спътник на Сатурн. Той е уникален със своите пещери, с които буквално е пронизан – би било интересно да се изследват те. „Силата на тежестта там е микроскопична, човек би тежал 100 грама – би било лесно да се скача безопасно в кладенците. А главното е удивителният подземен свят, прокопан като червива ябълка от тези тунели – и за земляните това би било приятно развлечение”, казва експертът.
Нова Луна – нови форми на живот?
„Другата Луна”, освен останалите преимущества, вероятно би станала предмет на изучаване от екзобиолозите, търсещи нови форми на живот. Например океанът, криещ се под ледената покривка на Европа, е солен и потенциално там може да съществуват някакви организми. Трудно е да се установи това сега – към спътника на Юпитер полетът е дълъг и скъп.
Съвсем по друг начин биха стояли нещата, ако Европа беше на мястото на Луната – само за три дни полет хората отдавна да са изпратили експедиции на нея.
Специфичен интерес за екзобиолозите би представлявал и Йо – спътникът на вулканите, който се върти около Юпитер. По размери той е колкото Луната, но е покрит целият с вулкани, до които обаче съществуват доста благоприятни условия за зараждане на живот.
„При нас на Земята нещо подобно има в океаните – там има такива малки вулканчета – „черни пушачи”: там е топло, има много химически активни вещества и процъфтява живот с местен произход. Същото може и да е на Йо и тогава там можем да търсим и изследваме извънземните форми на живот”, казва Сурдин.
Как би се променил животът на земляните?
Дори ако разстоянието между Земята и спътника остане неизменно, промените на нашата планета биха били забележими, смята експертът. Например височината на морските приливи на Земята би била по-различна, пропорционална на масата на спътника, заместил Луната.
„На Земята приливите средно са около един-два метра на височина – това не затормозява особено силно моряците, а ако Титан е на мястото на Луната, приливите биха нараснали до два-четири метра височина, а на места биха надвишили 20 метра, което вече е сериозно”, казва Сурдин.
Макар че на новия спътник биха могли да съществуват други форми на живот и за изследователите те биха представлявали голям интерес, едва ли хората ще се преселят на спътника и ще създадат там собствени колонии.
„Земята е уникална в много отношения, включително по условия за живот. Нищо подобно, колкото и да местим спътници насам-натам, не може да се създаде на тях”, добавя ученият.
Спътник от злато, стъкло и… кашкавал
Водещият изследовател от института „Щернберг” Сергей Попов по молба ва РИА Новости представя по-фантастична ситуация от замяната на спътника: какво би се случило, ако Луната е съставена от друг материал – стъкло, злато и дори кашкавал. Според него едва ли биха настъпили някакви драматични изменения, но отклонения от нормите все пак би имало.
Например Луна от кашкавал, злато или стъкло рязко би променила масата си – средната плътност на кашкавала е три пъти по-малка от средната плътност на спътника, при стъклото разликата е незначителна, а при златото е с 5,8 пъти повече. Съответно ще се промени и лунната орбита – при златната Луна, поради голямата маса, тя ще стане „най-компактна”, а при Луната от кашкавал – най-голяма.
Ще се промени и яркостта на новата Луна – сама по себе си тя е доста сива, а сиянието й се дължи на отразената слънчева светлина – още Аристотел я е нарекъл небесно огледало. Но ако Луната беше направена от стъкло, злато или кашкавал, то нощите щяха да са доста по-светли.
„Златната Луна ще бъде най-ярка, стъклената в началото ще бъде тъмна, но това зависи от типа стъкло. След това то ще започне много бързо да се пука и ще стане бяло, затова ще бъде доста ярък обект”, казва Попов. Кашкавалената Луна по-скоро би била на второ място по сияние след златната.
Експедиции на златната Луна няма да са печеливши
В случай на „замяна” на спътника перспективите са очевидни, но това не може да се каже за кашкавалената, стъклената или златната Луна – друг материал на това небесно тяло не би позволил на земляните да открият нови форми на живот или например да се обогатят с кюлчета злато от спътника на нашата планета.
Стъклената луна би приличала на сегашната ни Луна, затова такъв вариант Попов смята за „най-скучен”. Ако Луната беше от кашкавал, то при експедициите космонавтите по-лесно ще добиват важни за животоподдържането вещества, но от друга страна, кацането върху нея ще бъде сложно.
Освен това полетите на луната и разработката на необходимите технологии са съвсем друго нещо. „Затова да си донасяме злато от Луната, дори ако то там може да се гребе от повърхността, по-скоро ще бъде неизгодно – това би струвало едва ли не по-скъпо, отколкото добива му на Земята. Това трябва да е някакъв фантастичен, рядък елемент, който на Земята е малко и дори не знаем цената му – тогава би било изгодно”, казва Попов.
Без глобални промени
„Ако си седим на Земята и чакаме прилива, то за нас на първо място е важна масата на обекта и неговата орбита. Ако Луната е златна, орбитата ще стане по-компактна, периодът на въртене – по-малък, а масата й ще се увеличи. Значи на Земята тези нови лунни приливи ще бъдат по-силни и ще се повтарят по-често”, смята експертът.
В случая с кашкавала ситуацията би била обратна – но макар че масата на такава Луна би била по-малка от истинския ни земен спътник, тя все пак не би отлетяла в Далечния космос, предполага ученият.
