Дяволските котли от Долината на смъртта

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Тайнствен кръг в блато недалече от река Вилюй.
Антония Михайлова

Тази аномална зона се намира в Якутия, в долината на река Вилюй. Якутите наричат това място Елюю черкечех – Долината на смъртта.

Тук са разположени големи метални полусфери с диаметър 8–10 метра. Аборигените ги наричат котли и забраняват приближаването към тях, тъй като неведнъж окъснелите ловци, решили да пренощуват в тях в студена зимна нощ, после се разболявали и умирали.

Кой е оставил странните полусфери в тази пустош – древни цивилизации или извънземни? Защо те оказват пагубно въздействие върху хората и животните? Отговори на тези въпроси науката не е открила и до днес.

Номерата на демона Уот Усуму Тонг Дуурай

Първите сведения за Долината на смъртта са дадени от естественика, пътешественик, педагог и изследовател Ричард Карлович Маак. Той се намирал в Якутия от 1853 до 1855 г., провеждал изследвания в басейните на реките Вилюй, Олекма и Чона, изучавал релефа на местността, геологията, запознавал се с народностите, населяващи този край.

В записките си от 1853 г. Маак споменавал, че на брега на рекичката Алгий Тимирбит, което ще рече „потънал голям котел“, наистина се намира гигантски котел от мед. Големината му е неизвестна, тъй като над земята се вижда само краят, и в него растат няколко дървета.

Находката не предизвикала голям интерес в света на науката – никой не възнамерявал да организира експедиция в труднодостъпния район от тайгата заради някакъв си котел.

Точно такъв обект бил открит в средата на ХХ век при строителството на Вилюската ВЕЦ. Когато хидростроителите прокарали канал и пресушили коритото на река Вилюй, се разкрила изпъкнала метална „плешивина“. Извиканите началници, които огледали находката, стигнали до извода, че та не заслужава внимание, и наредили работата да продължи.

Чак през 70-те години якутските уфолози събрали и документално фиксирали свидетелствата на местните жители. Например те твърдят, че от отварящия се покрив-полусфера веднъж на 100 години бълват огнени кълба и стълбове, управлявани от демона Уот Усуму Тонг Дуурай.

Пак в Долината на смъртта има приплесната червеникава желязна арка, в която дори може да се влезе с елен, а зад нея – спирален проход, който води в множество метални стаи.

Така наречените котли, изобразени от художника Юрий Михайловски по разказите на стар номад.

Така наречените котли, изобразени от художника Юрий Михайловски по разказите на стар номад.

Там е много по-топло, отколкото отвън, но невнимателните пътници, решили да пренощуват в тези помещения, неизбежно заболявали, а много от тях умирали.

Особено интересни били показанията на стар ловец евенка за това, че в района между реките Нюргун Боотур и Атарадак се намира метална дупка, в която лежат „много слаби, черни еднооки хора в железни дрехи“.

Огненият демон от железната къща

Съпоставяйки показанията на жителите с легендите и преданията, включително с якутския епос Олонхо, изследователите пресъздали историята на Долината на смъртта. Един ден долината се обвила в непроницаема мъгла и околностите били разтърсени от оглушителен рев.

Издигнал се небивал по сила ураган, земята се тресяла от мощни тласъци. Мълнии раздирали небето във всички посоки. Когато всичко утихнало и мъглата се вдигнала, насред изгорената земя на Слънцето засияло високо вертикално съоръжение, видимо от разстояние много дни път.

В продължение на дълго време то изпускало неприятни, режещи слуха звуци и постепенно намалявало, докато не изчезнало съвсем (може би под земята). Който от любопитство се опитвал да проникне на тази територия, повече не се връщал.

С времето наторената от пепелта почва възстановила растителната си покривка. Гъстата млада трева привличала зверовете, а след животните тръгнали и ловците. Те видели висока куполовидна „желязна къща“, крепяща се на многобройни странични опори. Но в нея не можело да се влезе – тя била висока и гладка и нямала нито прозорци, нито врата.

С времето „къщата“ окончателно потънала във вечния мраз и на повърхността останала само арката. Но веднъж имало необичайно земетресение и небето пронизал огнен смерч. На върха му възникнала ослепителна огнена топка. Тази топка, съпровождана от „четири гърма поред“, оставяла след себе си огнена следа, устремила се към земята и криейки се зад хоризонта, се взривила.

Ловците били притеснени, но не напуснали домовете си, а и този „демон“, без да им нанесе вреда, се взривил над съседното войнствено племе.

След няколко десетилетия историята се повторила – огнен болид прелетял в същата посока и отново унищожил само съседите. Виждайки, че този „демон“ сякаше техен защитник, за него започнали да се носят легенди и той бил наречен Нюргун Боотур.

Но един път от гърлото с оглушителен рев и грохот излязла гигантска огнена топка и… веднага се взривила. Трус разтърсил земята. Пукнатини с дълбочина над 100 метра разцепили някои хълмове. След взрива дълго време се плискало „огнено море“, над което летял дисковиден „въртящ се остров“. Последствията от взрива се разпространили в радиус над 1000 километра.

Оцелелите в периферията номадски племена се разбягали в различни посоки, по-далече от пагубното място, но това не ги спасило. Всички били застигнати от странна, предаваща се само по наследство болест.

Сувенир от котела

В архива на Националната библиотека на Република Якутия се е съхранило писмо от човек на име М. П. Корецки от Владивосток. Ето фрагмент от него:

„Видях седем такива котела. Всички те изглеждаха абсолютно загадъчни: първо, размерът им – от шест до девет метра в диаметър. Второ, изработени от неизвестен метал. Металът не може да се надраска дори с наточено длето (опитах неведнъж). Металът не се къса и не може да се отчупи. Дори върху стомана чукът би оставил забележими вдлъбнатини, а този метал отгоре е покрит със слой неизвестен материал, подобен на шкурка. Кладенци със стаи, които да отиват на дълбоко, за които се говори в местните легенди, ние не сме срещали.

Но отбелязах, че растителността около „котлите“ е аномална – изобщо не прилича на тази, които расте наоколо. Тя е по-пищна: едролист репей, много дълги лози, странна трева – по-висока от човешки ръст един и половина – два пъти.

В един от „котлите“ нощувахме цялата група (6 души). Нищо лошо не сме усетили, тръгнахме си спокойно, без каквито и да било неприятни произшествия. Никой не се разболя сериозно след това. Но три месеца по-късно на един от моите познати напълно му окапа косата. А на мен, на лявата ми страна на главата (върху нея спах), се появиха три малки ранички, всяка с размер на барутена главичка на кибритена клечка. Лекувах ги цял живот, но и до днес не са минали.

Всичките ни опити да отчупим поне парченце от странните „котли“ не се увенчаха с успех. Единственото, което успях да отнеса, е камък. Но не прост – половината му е идеална топка с диаметър шест сантиметра. Той беше с черен цвят, нямаше никакви видими следи от обработка, но беше много гладък, сякаш полиран.

Намерих го в земята в един от тези котли. Взех този сувенир със себе си в село Самарка, където живееха моите родители през 1933 година. Той си стоеше непотребен, докато баба ми не реши да ремонтира къщата. Трябваше да се сменят прозорците, а нямаше стъклорез в цялото село. Опитах да срежа ъгълче с половината то този камък – оказа се, че реже с невероятна красота и лекота. След това тази ми находка много пъти е използвана като елмаз от всички роднини и познати.“

Версии за древната загадка

В края на ХХ – началото на XXI век в Долината на смъртта се отправили няколко експедиции. Те фиксирали няколко идеално кръгли водоема, но наличните уреди не дали еднозначно потвърждение за съществуването на метално съоръжение в земята.

Било необходимо по-прецизно изследване на местността с по-съвременно оборудване. Изследването е усложнено от отдалечеността и трудната достъпност на аномалната зона.

В момента съществуват няколко версии за произхода на тайнствените „котли“. Скептиците смятат, че те имат земен произход и представляват фрагменти от космически ракети, претърпели катастрофа при старта, или отработени степени.

Използвани части от ракети наистина се хвърлят над тази територия, но „котлите“ възникнали много векове преди пускането на космически апарати от хората.

Уфолозите са на мнение, че в Долината на смъртта е разположена база на извънземни, които изследват Земята в автоматичен режим и я пазят от катаклизми. Но е възможно и странните съоръжения да се явяват спасителни капсули на извънземни кораби, претърпели катастрофа.

Съществува мнение, че „котлите“ са останки от апарати на древна земна цивилизация, загинала в резултат на ядрена война от планетен мащаб.

Има също и версия, че това са неизвестни природни геоложки образувания или изоставена ядрена лаборатория на СССР.

Тайны ХХ века

Категории на статиите:
Легенди

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори