Както на Земята, и на Слънцето също се случва лошо време, със силни ветрове и дъждове.
Но за разлика от земните, слънчевите дъждове се състоят от заредена плазма и падат със скорост около 200 000 км в час от външните слоеве на слънчевата атмосфера – короната – върху повърхността на Слънцето.
Всяка от хилядите капки, от които се състои короналният дъжд, е с грамадни размери, сравними с Ирландия.
Сега короналните дъждове може да се изучават в най-малки подробности благодарение на съвременните спътници, такива като Обсерваторията за слънчева динамика SDO и наземни обсерватории като шведския телескоп 1-m Solar Telescope (SST).
Учените виждат периодични и сериозни промени в слънчевия „климат“, но независимо от десетилетията изследвания, досега не са успели да разберат физиката на короналните дъждове.
Сега е ясно, че процесите, благодарение на които на Слънцето се формират горещи дъждове, са учудващо подобни на тези, които предизвикват дъждове на Земята.
Ако условията в слънчевата атмосфера са подходящи, то облаците гореща, плътна плазма могат по естествен начин да се охлаждат и да кондензират и в края на краищата „падат“ на повърхността на Слънцето във вид на капки коронален дъжд.
В слънчевата атмосфера при определени условия облаците гореща, плътна плазма могат да се „охлаждат“ и вплътняват, което води до образуване на кондензат във вид на капки коронален дъжд. Ако направим паралел със земното време, материалът, от който са представени горещите слънчеви дъждовни облаци, достига короната чрез бърз процес на изпарение. В случая със Слънцето изпаренията са предизвикани от слънчеви изригвания – мощни взривове, които, както смятат учените, нагряват горните слоеве на слънчевата атмосфера.
Причините за нагряването на слънчевата корона също остават една от най-актуалните загадки във физиката на Слънцето. Бурите с проливни дъждове, предизвикани от слънчевите изригвания, могат да играят основополагаща роля в управлението на кръговрата на масата на слънчевата атмосфера и да влизат в ролята на нещо като термостат от „слънчев мащаб“ в регулирането на температурните колебания в слънчевата корона.
Слънчевата корона се оказа много по-голяма от очакваното
И така, учените наблюдават изригвания, изхвърляне на плазма и бури на повърхността на Слънцето вече много години и винаги са разбирали, че нашето светило има активна слънчева атмосфера.
Но благодарение на нови данни от сондите STEREO някои от представите им се налага да бъдат преразгледани. В НАСА например казват, че са принудени да променят параметрите на бъдещите космически мисии с отчитане на последните открития.
© NASA/STEREO
Обсерваторията STEREO на НАСА е установила, че слънчевата корона е значително по-голяма по размери, отколкото се смятало по-рано, и достига около 8 млн. км над повърхността на звездата. Това е приблизително 12 слънчеви диаметъра.
Сондите STEREO спират работа
Спътниците за проследяване на Слънцето – STEREO, които провеждат мониторинг на слънчевата активност и позволяват наблюдаването на изригванията и живота на светилото в реално време, скоро ще бъдат недостъпни.
Това е голяма загуба за учените, които използват данните на спътниците за построяване на 3D модели на изригванията и прогнозирането на космическото време в околоземното пространство.
Сега най-вероятно ще се наложи учените да останат без тях за известно време. Тази година сондите близнаци ще преминат зад Слънцето. Първоначално специалистите на НАСА прогнозирали кратко прекратяване на работата на спътниците, но сега се изяснило, че работата им може да прекъсне за повече от година.
Причината е свързана с високия коефициент на усилване на антената на Stereo B. Когато антената се озове прекалено близо до звездата, тя прегрява. Когато сондите минат зад Слънцето, те не могат да насочват антените си към Земята без опасност от увреждане на термочувствителните компоненти, които ще бъдат унищожени от горещината.
Този технически проблем не е очакван и дори не е прогнозиран, когато STEREO са изпратени през 2006 г. Сега специалистите на НАСА разглеждат вариант, в който може да се избегне пълното изключване на сондите с помощта на страничните антени, които да бъдат използвани като отражатели. Изпитанията ще бъдат проведени през юли.
Тази информация има критично значение за предстоящата мисия Solar Probe Plus, която ще бъде изпратена през 2018 година и ще позволи да се разгледа Слънцето по-близо от когато и да било преди, съобщава сайтът на НАСA.
Изследователите твърдят, че за определяне на размерите на слънчевата атмосфера са използвани магнито-звукови вълни. За разлика от земните звукови вълни, които се колебаят няколко стотици пъти в секунда, тези вълни се колебаят около веднъж на четири часа.
Тяхното проследяване показало на учените, че короналните изхвърляния могат да създават вълнови ефект, който се усеща на значително разстояние от повърхността на звездата.
А данните, получени от калифорнийския изследователски център Big Bear Solar Observatory, позволяват да се надяваме на цяла серия открития в областта на физиката на Слънцето.
Новият телескоп за наблюдение на звездата позволил да се получат изображения с невиждана досега резолюция. С негова помощ били създадени уникални триизмерни модели на слънчевите петна, съобщава Space.com.
Слънчевите петна са открити от Галилео Галилей преди повече от 400 години и до днес остават загадка. Те могат да достигнат размери, съоставими с планетата Юпитер, и да съществуват в продължение на няколко седмици. Смята се, че никаква сила на повърхността не е способна да задържа такива мощни структури, но по какъв начин петната остават стабилни, не е известно.
Освен това получените изображения позволили да се разгледат мехури плазма на повърхността на Слънцето, подобни на мехурите на кипяща вода. 70-минутното видео позволява да се проследи тяхната динамика. Анализът на получените данни продължава.
