Океаните живеят само няколкостотин милиона години – както се появяват, така и изчезват. Новите се раждат, когато континентите се разкъсват на части, а от разломите се излива нагорещена магма, която изстива и се превръща в океанска кора. Старите умират, когато континентите се сблъскват и океанската кора под техния натиск потъва в мантията.
Наскоро открита зона на субдукция – процес, при който по-плътните океански тектонски плочи се подпъхват под по-леките континентални плочи – може да стане причина за изчезването на Атлантическия океан и образуването на суперконтинент след 200-220 млн. години.
Известно е, че за четиримилиардната история на нашата планета подобни изменения са се случвали поне три пъти. Образуването на континенти, включващо практически цялата континентална кора с последващи разломи, е част от т.нар. суперконтинентален цикъл, който е неизбежен на планета с повишена геологична активност.
Учените са съставили карта на земната кора, намираща се под повърхността на Атлантическия океан на запад от Пиренейския полуостров. Върху нейната територия са разположени Испания и Франция. Като изучили данните за тази географска зона, изследователите открили разлом в земната кора, който може да стане нова зона на субдукция.
„В далечно бъдеще континентите много ще приличат на древния суперконтинент Пангея“, казва водещият автор на изследването Жоао Дуарте от университета „Монаш“.
Евроазиатската плоча се пропуква
Новата потенциална зона на субдукция е разположена на 200 километра югозападно от Португалия. Общата й дължина е около 300 километра, а самата зона представлява съвкупност от шест сегмента. Вероятно тя се е образувала вследствие на разлом на Евроазиатската тектонска плоча, една от десетината, които образуват цялата площ на земната кора, съобщават учените.
„Евроазиатската плоча включва територията на цяла Европа и голяма част от Азия и тя по-скоро ще се пропука и ще се раздели на две“, пояснява Дуарте.
© Wikimedia Commons
Учените отдавна предполагат, че в западната част на Евразия се е образувала нова зона на субдукция. За това свидетелства и относително скорошна геологична активност в този район – през 1755 г. мощно земетресение с магнитуд 8,7 по Рихтер е разтърсило Лисабон. То се повторило и през 1969 г.
За последните 20 години учени от най-различни страни са провеждали експедиции на запад от Пиренейския полуостров с цел да съставят карта на земната кора и да намерят потвърждение на хипотезата за образуването на нова зона на субдукция в този регион.
В рамките на този проект Дуарте е събрал всички съществуващи данни и съставил карта на тектонските плочи, намиращи се под повърхността на Атлантическия океан на запад от Португалия. Тогава открил първите доказателства за старата хипотеза на геолозите.
„Там наистина се образува зона на субдукция, но тя, така да се каже, се намира на етап ембрионално развитие“, смята Дуарте.
Континенти умират и се раждат
Бъдещият сценарий вероятно ще бъде такъв: Евроазиатската тектонска плоча ще се разцепи на две, образувайки отделна океанска и континентална секция, и тогава океанската кора (която се състои от по-плътни породи) ще се подпъхне под континенталната и ще придвижи Северна Америка и Западна Европа една към друга.
По-рано са изказвани теории, че геологичната активност в западноевропейския регион може да доведе и до съединяване на Пиренейския полуостров с Африканския континент и да предизвика изчезването на Средиземно море.
„Северна Америка и Пиренейският полуостров накрая ще се съединят, а в резултат на този процес ще се появи нов планински масив от рода на Хималаите“, казва Дуарте.
Според изследователите Атлантическият океан е започнал да се превръща в Тихия, за който зоните на субдукция не са рядкост. Екип геолози вече се занимават с изработването на компютърни и физични модели, които да обяснят механизма на образуването на тези зони. Учените планират да направят по-точни прогнози за геологичното бъдеще на нашата планета.
Материалът е публикуван във в. ПРЕСА
