Един ден Плутон ще се превърне в обитаема планета-океан

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Димитър Димитров

Плутон и редица спътници на Юпитер и Сатурн може да станат планети океани, в чиито води теоретично може да съществува живот. Това може да се случи след около пет милиарда години, когато Слънцето се превърне в червен гигант, казва професор от университета на Ексетър в статия, публикувана в Exoclimes.com.

След около 4,5–5 млрд. години нашето Слънце ще изчерпа запасите си от водород – „ядреното си гориво“, и ще започне за изгаря хелий, в резултат на което неговите недра ще се нагреят до свръхвисоки температури, а външните обвивки на светилото ще се раздуят, поглъщайки Венера и Меркурий и превръщайки Земята в безжизнена гореща топка.

Фредерик Понт (Frederic Pont) от университета на Ексетър (Великобритания) се замислил как превръщането на Слънцето в червен гигант ще повлияе на Европа и Ганимед, спътниците на Юпитер, Енцелад и Титан, на Сатурн и на самия Плутон. Всички те представляват топки от замразен воден лед, амоняк, азот и въглероден диоксид и в недрата на част от тях съществува топъл подледен океан.

Според Понт почти никой преди не се е замислял за това, ще станат ли тези планети потенциално обитаеми, след като Слънцето се „раздуе“, и ще може ли на тях да възникне живот. Той поправил тази грешка, като проиграл на суперкомпютър няколко възможни сценария за стареенето на Слънчевата система.

Както показали изчисленията, след изчерпването на запасите водород центърът на така наречената зона на живот – област около звезда, където водата може да съществува в течно състояние – ще се измести от околностите на земната орбита, където се намира днес, към орбитата на Юпитер. Благодарение на това Европа и Ганимед трябва да се разтопят напълно и да се превърнат в планети океани.

В такъв вид те ще просъществуват няколко десетки милиони години, за които температурата в Слънцето ще расте и центърът на зоната на живот ще се движи към Сатурн. Когато ядрото на светилото се разтопи до достатъчно висока стойност, в него ще се „запали“ хелият и яркостта на светилото рязко ще нарасне за много кратко време.

По време на това изригване, продължаващо няколко милиона години, центърът на зоната за живот ще се измести към Титан и Енцелад, а след това, в пика на този процес, ще се окаже в околностите на Плутон. През този малък период от време температурите на Плутон ще бъдат приблизително такива, каквито са днес на Земята, което ще разтопи азотните и водните му ледове и ще го превърне в океански свят.

Благодарение на това, че Плутон няма свое магнитно поле, неговата атмосфера, която ще се формира в резултат на топенето на неговите въглеводородни и азотни ледове, ще се „разтегне“ от мощния слънчев вятър на умиращото Слънце, което ще го направи подобен на гигантска комета.

Плутон доста бързо ще изстине след края на изригването и ще стане подобен на Ганимед и Европа – гладка ледена топка, покрита с много „белези“ и пукнатини. Разбира се, както подчертава Понт, за такова кратно време на живот в океаните на Енцелад, Европа и Плутон едва ли ще може да се зароди.

И все пак това говори за съществуването на възможност от вторично зараждане на живота в Слънчевата система след неговата смърт на Земята, заключава ученият.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори