Електроенергийната мрежа в Европа е добре подготвена за климатичните промени

В Съединените щати администрацията на президента Доналд Тръмп номинира пламенен противник на тезата за промяна в климата, който ще оглави нов „президентски комитет за сигурността на климата“. Това е причина да растат тревогите и съмненията за устойчивост на електрическата система на страната.

Екип от учени от университета в Орхус стига до заключението, че европейските страни имат добре планирани системи за производство на възобновяема енергия и това ще им позволи да поддържат устойчива електроенергийна система.

Изследването, публикувано в списанието Joule, предполага, че електрическите системи, включващи големи, балансирани компоненти на вятърната и слънчевата енергия, трябва да работят добре в европейския климат, въпреки променящите се метеорологични условия.

„Екстремните метеорологични условия могат да наложат промени на възобновяемите генератори и други части на системата“, казва водещият автор Смаил Козарчанин.

Например, бъдещите вятърни турбини могат да изискват нови видове защита от бури, а слънчевите панели могат да се нуждаят от защита срещу супер градушка. Но проучването показва, че широкомащабните решения за инфраструктурата, като например резервния капацитет на електроцентралите, са относително незасегнати от нивото на изменение на климата.

В Европа производството на електроенергия от възобновяеми източници продължава да се увеличава, което се дължи отчасти на значителни технологични разработки, установява проучването. Изследователите смятат, че е уместно да се проучи до каква степен тези „силно зависими от времето климатични системи“ ще бъдат засегнати от променящия се климат.

Те са използвали данни от Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC), за да разработят модели, които предвиждат производството на вятърни турбини и слънчеви панели за 30 европейски страни по най-често срещаните сценарии за глобално затопляне, като разглеждат годините от 2006 до 2100 година.

За да се провери как европейската електрическа мрежа, зависеща от времето, работи в тези прогнози, в сравнение с това как е функционирала исторически, учените са избрали пет ключови показателя, които измерват най-важните аспекти на широкомащабната електроенергийна система и са достатъчно абстрактни за да се използват за изготвяне на общи заключения, без да се акцентира върху конкретен технологичен микс.

Те разглеждат необходимостта и капацитета за разпределимо електричество (т.е. електроенергия по заявка, която може да бъде предоставена по искане на операторите на електропреносните мрежи); ползите от електрическото предаване; ползите от електрическото съхранение; и променливостта на производството и на потреблението на електроенергия.

„В това проучване ние се стремим да разберем например как изменението на климата засяга системата, независимо от това кои технологии се използват за покриване на търсенето, което остава незадоволено от вятъра и слънчевата енергия”, казва Козарчанин.

Изследванията показват, че проектите за възобновяеми електрически системи, базирани на историческото време, трябва да се представят по подобен начин в бъдещите климатични условия.

Козарчанин и колегите му вярват, че това е така, защото сегашните системи вече са проектирани да се справят с екстремни метеорологични явления, дори и да не им се налага да издържат толкова често на такива натоварвания, каквито ще има в бъдеще.

В доклада се посочва също, че търсенето на електрифицирано отопление и охлаждане ще намалее леко с промяната на климата, тъй като нуждата от отопление ще намалее, докато търсенето на климатици само умерено ще се повиши.

Един от основните недостатъци, смятат учените, е в европейската електрическа мрежа, тъй като въпреки че много страни имат добре развита способност за пренос, взаимосвързаната система, особено в страните в Централна Европа, ще се нуждае от стимулиране за ефективно предаване на възобновяема енергия между нациите.

„Основното предизвикателство за бъдещите преносни мрежи най-вероятно ще бъде политическа и обществена воля за инвестиране и правилно планиране на топология на мрежата, която осигурява по-голямата част от потенциалната полза от производството на енергия от възобновяеми източници и предаването й между отделните страни“, казва Козарчанин.

В крайна сметка анализите показват, че големите европейски инвестиции във възобновяеми източници ще осигурят дългосрочна стабилност на енергийните им системи. Според авторите това не е толкова сигурно за преносната мрежа в САЩ, където енергийният микс е доста по-различен.

Публикувано в cosmosmagazine.com.