Новината е плашеща. Температурите на световния океан са най-високи откакто са започнали точните им измервания от средата на 20-ти век. И благодарение на промените в климата, предизвикани от човека, нещата ще се влошат още повече през следващите години.
Но дори ако хората продължават да изхвърлят парникови газове в атмосферата, може ли океаните някога да станат толкова горещи, че да започнат да кипят? За щастие, сегашните практики на човечеството вероятно никога няма да затоплят света достатъчно, за да направят нещо подобно.
„Дори и да изгорим всички известни запаси от изкопаеми горива, няма да постигнем подобна температура,“ казва Зейк Хаусфатър, климатолог от Berkeley Earth, организация за анализ на данни за температурата. „Въпреки това си струва да се спомене, че има много лоши климатични въздействия, които ако се случват дълго, повърхността на океана може да стане достатъчно гореща, за да заври водата.“
Парникови газове като въглероден диоксид и метан повишават температурите на Земята, задържайки слънчевата енергия в атмосферата на планетата и на нейната повърхност – тази енергия иначе би се излъчила в космоса. Около 93% от тази допълнителна топлина се абсорбира от повърхността на океана. Топлината бързо се смесва в най-повърхностните 100 метра вода, слой, известен като „смесен слой“. За да проникне много по-дълбоко е нужно много време. През последните години обаче, учените наблюдават покачване на температурите дори в най-дълбоките океански области.
Тъй като водата е по-плътна от въздуха, тя има способността да абсорбира много повече топлина. „Горните 2,5 метра от океана задържат такова количество топлина, каквото задържа цялата атмосфера над нея“, казва Хаусфатер.
Така че, теоретично е възможно земните океани да станат достатъчно горещи, за да започнат да кипят. Молекулите на топла вода се изпаряват от повърхността на океана постоянно. Самата водна пара е парников газ, така че по-големите количества вода в атмосферата ще създадат порочен цикъл на обратна връзка – и по-горещ свят, като цяло.
„Смята се, че нещо подобно се е случило в миналото на Венера“, пояснява Хаусфатер, „което е накарало океаните на тази планета да се изпарят. Но тъй като Земята е по-далеч от Слънцето, в сравнение с Венера, ще ни трябва много повече парников газ за нашата планета, за да достигне тази мрачна точка“, казва още той.
Статия от 2013 г. в списанието Nature Geoscience предполага, че за да предизвика този „бягащ парников ефект“, Земята ще се нуждае от количество въглероден диоксид, което е около 10 пъти по-голямо от това, което може да се освободи от изгарянето на всички известни запаси от въглища, петрол и газ.
Докато този вид анализ има много възражения и неясни неща, Хаусфатер казва, че „исторически океаните на нашата планета са доста устойчиви, когато става въпрос за климатични крайности“. Нещо повече, преди стотици милиони години, нашият свят е преживял сценария „Земя – снежна топка“, по време на който цялата повърхност на планетата е била покрита с лед. Преди около 55 милиона години пък, по време на Палеоценско-Еоценския термален максимум (PETM), средните световни температури са били с между 5 и 8 градуса по Целзий по-високи от днешните. Всеки път обаче, относително стабилните температури на Земята са се възстановявали, обяснява Хаусфатер.
Хората не са единствените, които могат да доведат до края на океаните. Един ден, в далечното бъдеще, Слънцето ще достигне края на живота си и ще започне да се разширява и да се превръща в гигантска червена звезда. През следващите 7 милиарда години температурата на Земята ще се повишава бавно, казва астрономът Робърт Смит, преподавател в Университета на Съсекс, Великобритания. През 2008 г. Смит, заедно с колегата си Клаус-Питър Шрьодер от университета в Гуанахуато в Мексико, извършва изчисления, за да разбере какво ще се случи със Земята при тези условия. Те обаче не могат да стигнат до заключения, точно кога океаните ще започнат да кипят.
„Най-общо, това изпаряване на океана може да се случи след около 1 милиард години, но има голяма доза несигурност в тази прогноза“, пояснява Смит.
В този момент човечеството може и да е спряло да съществува, но дори и след като океаните са врящи, това не означава, че всички форми на живот ще изчезнат веднага.
„Напълно е възможно някои прости форми на живот да оцелеят за известно време и без вода, но след време, повърхността на планетата ще започне да се разтапя, което със сигурност ще премахне и последните следи от живот“, казва Смит.
Така и така си тук …
… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.
