Емоционална ваксина срещу аутизъм

Психолози от САЩ заявяват за успешно потискане на симптомите на аутизъм на младини.

Учени от Калифорнийския университет успяха да избавят няколко деца от аутизъм и задръжки в развитието с помощта на Infant Start – нова стратегия за борба с това разстройство.

Нейните ключови елементи са две неща – началото на терапия в най-ранна възраст, от 6 до 12 месеца, и обучение на майките и бащите да бъдат родители. За резултатите от пилотната проверка на Infant Start разказва пресслужбата на Калифорнийския университет.

„Постигнахме това не с терапевти, а с родителите. Именно те са хората, които прекарват всичките си дни до детето. Всички малки моменти в живота на децата – смяна на памперси, кърмене, игра на пода, разходки и други видове физическа активност – се явяват критично важни за тяхното обучение.

Никой освен родителите не може толкова пълно да се възползва от тези епизоди в живота на децата за максимизация на умственото и физическото им развитие“, разкрива тайната на Infant Start нейният автор – Сали Роджърс от Калифорнийския университет в Девис.

Роджърс и колегата ѝ по университет Сали Озоноф са привърженици на сравнително нова за съвременната психология идея за това, че аутизмът започва да се проявява в най-първите месеци от живота на детето.

Високата пластичност на детския мозък в това време, както смятат привържениците на „ранния аутизъм“, говорят в полза на това, че от него може да се избавят не само с помощта на още несъществуващи лекарства и генна терапия, но и с помощта на класически психологически прийоми.

Днес голяма част от социалните програми по интеграция на аутисти в обществото и по запълване не пропуските в тяхното развитие започват едва на три-четири години, тъй като аутизмът изключително трудно се диагностицира при двугодишни или по-малки деца.

Статистиката на Центъра за контрол на разпространението на заболяванията в САЩ (CDC) показва, че голяма част от децата аутисти получават подобен статут в САЩ на четвъртата година от живота си. Както смятат психолозите от Калифорнийския университет, текущите стратегии за борба с аутизма предварително са обречени на провал, тъй като базовите социални навици се формират през първата година от живота на детето и на четири години „презаписът“ им е почти невъзможен.

Наблюдавайки растежа и развитието на стотици бебета в продължение на няколко години, Роджърс и Озоноф изяснили, че вероятността от развитие на аутизъм при детето се повишава значително, ако неговото поведение съответства на пет открити от учените „шаблона“.

Ако детето дълго гледа отделни предмети, често повтаря едни и същи действия, бавно се учи да произнася срички, почти не реагира на жестове и действия на родителите и повече е заинтересувано от физически обекти, отколкото от околните, то има голяма вероятност то да стане аутист.

Психолозите успели да открият сред познати им от предишни експерименти и от клиничната практика седем семейства, в които вече има дете аутист и в които наскоро се е появило бебе с тези „шаблони“ на поведение.

Въоръжени с подкрепата на родителите, калифорнийските изследователи решили да проверят своите теории за ранното предупреждение на аутизма при тези бебета, чиято възраст била от 6 до 15 месеца в началото на експеримента.

За избавяне на децата от аутизма не се наложило учените да измислят нищо ново. Година по-рано Роджърс разработила методично пособие ESDM, помагащо на психиатри да обучават неопитните родители как правилно да се грижат и да развиват децата аутисти на възраст от една до две години. Използвайки адаптиран вариант на тази програма, психолозите провели серия мастер класове с родителите, в рамките на които им показвали как правилно да си играят с децата, как да привличат вниманието им и как да разбират какво иска малчуганът.

Когато обучението завършило, учените пуснали децата и родителите на „свободно плаване“, като периодично ги навестявали в първите два месеца от експеримента – всички семейства живеели на час път от университета.

Всяка година учените канели родителите при себе си и няколко часа си говорели с тях, оценявайки изменението в подходите към възпитание на детето, след което измервали нивото на интелектуално и физическо развитие на децата.

Резултатите от експеримента, както твърдят изследователите, били наистина потресаващи: още след първите шест месеца след провеждането на мастер класовете Infant Start децата забележително съкратили изоставането в развитието, което не се наблюдавало сред децата в контролната група. След година поведението и нивото на интелекта при децата, взели участие в опитите на Роджърс и Озоноф, били като цяло такива, както и техните нормални връстници.

„Почти всички деца в нашето изследване – шест от седем, ако трябва да сме точни, догониха своите връстници по ниво на развитие на способностите към обучение и владеене на езика, когато те бяха на две или три години. Всъщност ние успяхме да неутрализираме задръжките в развитието, които изпитваха всички бебета, макар че в един от случаити това така и не се случи“, продължава калифорнийският психолог.

Както подчертава Роджърс, нейната изследователска група не си е поставяла задачата да „излекува“ аутизма и да ликвидира всички феномени, свързани с него. „Не съм се опитвала да изменям или унищожавам всички тези положителни неща, които добавят в нашето общество хората аутисти. Многообразието на човешката природа е това, което ни прави доминиращ вид на планетата. В нашето изследване ние само се опитваме да неутрализираме проблемите с развитието на децата, които се свързват с аутизма.“

Независимо от успешното приключване на пилотния проект по проверка на Infant Start, Роджърс признава, че за окончателно потвърждение на ефективността на тази методика са необходими по-мащабни експерименти.

Например директорът на Центъра по аутизъм и свързаните разстройства в Балтимор Ребека Ланда казва пред Wall Street Journal, че авторите на изследването не могат еднозначно да говорят за това, че подопечните им действително са били аутисти. По думите ѝ за проверка на тези твърдения и ефективността на Infant Start са необходими повторни дългосрочни изследвания.

„Моята цел е да дадем на децата и възрастните, страдащи от симптоми на аутизъм, възможност успешно да участват във всекидневния живот и да вземат участие във функционирането на обществото. Те трябва да имат интересна и увлекателна работа, образованието им трябва да съответства на техните задачи и нужди, трябва да ги заобикаля кръг от близки и любими хора. Те просто трябва да се наслаждават на живота“, заключава Роджърс.