Ерида като надежда за квантовата гравитация

Антония Михайлова

29 януари 2013 г. в 00:10
Последно: 2 февруари 2013 г. в 00:53

Не са малко алтернативите на концепцията за тъмната материя и тъмната енергия, но не е толкова често да се срещат такива, които може да се проверят дори със сегашното равнище на наблюдателната техника. И толкова по-приятни са изключенията от правилото.

Много галактики демонстрират бърза гравитация, макар че не би трябвало, изхождайки само от тяхната видима (газ и звезди) маса. Сега това е прието да се обяснява с тъмната материя, придаваща им допълнителна маса.

Но според физика Драган Хайдукович от Европейската организация за ядрени изследвания (CЕRN) има друго обяснение. Вакуумът, според съвременните възгледи, е изпълнен с възникващи и изчезващи (по силата на анихилацията) частици, които ние не забелязваме само защото животът и смъртта им протичат за пределно кратки отрязъци от време, така че не успяваме дори да ги регистрираме.

Хайдукович смята, че тези постоянно възникващи и изчезващи („виртуални”) частици имат противоположен гравитационен заряд, подобно на съществуващия положителен и отрицателен електрически заряд. Освен това според неговата концепция веществото и антивеществото притежават гравитационни заряди с различен знак, затова се отблъскват – възможно с образуването на диполи. В гравитационното поле такива частици ще създават вторично поле, което в случая с галактиките може да обясни тяхното голямо гравитационно влияние при малка наблюдаема маса.

По-нататък. Ако гореописаните виртуални частици имат гравитационен заряд, то разсеяни в пространство-времето, те му придават някакъв малък заряд (гравитационен или антигравитационен), който кара обектите във Вселената да се разлитат с ускорение в различни страни. Сега тази роля се приписва на тъмната енергия, необходимостта от която отпада според теорията на Драган Хайдукович. Както и потребността от тъмната материя.

>>Трябва ли ни тъмна материя>>

Как да се провери тази любопитна алтернатива на тъмна материя/тъмна енергия? Изследователят предлага да си спомним метода, с помощта на който Айнщайн някога е измерил ефектите на своята теория с примера за Меркурий. Поради гравитационното влияние на другите планети той изпитва прецесия.

Още през XIX век е забелязано, че това малко се разминава с обещаното от Нютоновата физика. Айнщайн показал, че предсказаната от него теория за изкривяването на пространство-времето трябва да доведе именно до такъв резултат.

За проверка на хипотезата учените предлагат да се обърнат към планетата джудже Ерида (Ерис) и спътника й Дисномия. Разстоянието от тази система до Слънцето е толкова голямо, че релативистичните ефекти, предизвиквани от колосалната гравитация на светилото, са пределно малки за Ерида. Следователно прецесията на въртящата се около нея Дисномия трябва да се определя от Нютоновата физика и да бъде равна на 13 арксекунди за 100 години.

Ако квантовите гравитационни ефекти, описани от Хайдукович, наистина влияят на положението на нещата в макросвета, то прецесията на Дисномия ще се окаже равна на 190 арксекунди за 100 години.