Луната днес е почти лишена от вода и цяла редица леки елементи благодарение на това, че нейният „зародиш“ се е намирал прекалено далече от Земята след сблъсъка на прародителката ѝ – Тея – с нашата планета.
Този извод са публикували учени в статия в сп. Nature Geoscience.
„Отсъствието на вода и други летливи вещества на Луната отдавна е тайна за нас, загадка, която трябва да се реши, за да се разбере как са възникнали нашата планета и нейната спътница. Нашите нови изчисления показват, че на последните фази от ръста на Луната тези вещества основно са улягали на Земята, а не на нейната спътница“, казва Робин Канъп (Robin Canup) от Югозападния изследователски институт в Боулдър (САЩ).
Както обяснява Канъп, планетолозите отдавна спорят защо в съвременните лунни породи почти няма вода, натрий, калий и редица други лесно изпарявани елементи, които присъстват в големи количества в земните недра. Средно те са 5-100 пъти по-малко в лунната кора и мантия, отколкото в техни аналози на Земята, което изключително сложно се обяснява от гледна точка на формирането на планетите.
Голяма част от планетолозите днес смятат, че разминаването може да се обясни с това, че голяма част от летливите вещества просто са се изпарили в откритото космическо пространство, след като останките на Тея, прародителка на Луната, са били изхвърлени на орбитата на Земята при сблъсъка ѝ с нашата планета. Канъп и колегите му се усъмнили, че останките на Тея са се движили с прекалено ниска скорост, за да „избягат“ в Космоса.
Авторите на статията се опитали да открият истинския отговор на тази загадка, като използвали разработен от тях модел на „лунен диск“ –останки на Тея и материя на Земята, от които се е формирала Луната в далечната младост на Слънчевата система.
Изчисленията на Канъп и екипа му показали, че странностите в съдържанието на летливи вещества в лунните породи се обяснява с две неща – с това, че луната се е движела по време на своето формиране, и с това, че породите от „лунния диск“ са останали в течен вид в продължение на няколко столетия.
Първоначално Луната е започнала да се формира в сравнително „гъстата“ и гореща централна част на диска, където летливите вещества са присъствали само във вид на пара, неспособна да улегне на повърхността на формиращата се спътница на Земята.
След няколко десетилетия и столетия Луната, набрала към този момент около 60% от своята маса, е започнала да мигрира към съвременната си орбита, разположена доста по-далече от Земята, отколкото точката на нейното рождение.
Благодарение на това почти всички летливи вещества, включително водата в алкалните метали, са започнали да изстиват и да кондензират в „камънаци“ и миниастероиди, след като Луната е напуснала своята люлка. Подобни частици материя, богати на летливи вещества, са се намирали извън гравитационната „сфера на влияние“ на бъдещата Луна, в резултат на което са улегнали на повърхността на Земята, а не на нейната спътница.
Това, както смята Канъп, обяснява защо на Луната почти няма вода и цяла редица други вещества.
Този двуетапен сценарий за формиране на Луната има един недостатък, отбелязва планетологът Стив Деш (Steve Desch) от Аризонския университет в Темпи (САЩ) в коментар за сп. Nature.
Той не обяснява защо делът на някои изотопи – например титан, се явяват фактически идентични за Земята и нейната спътница, а други се различават.
И все пак Деш смята, че подобен модел на „лунен диск“ принципно е способен да обясни тези несъгласуваности, което ни приближава към разкриването на тайните на рождението на Земята и Луната.
