Сами ли сме във Вселената? Отговорът се свежда до това дали интелигентността е вероятен резултат от естествения подбор или невъзможна да се случи отново. По дефиниция вероятните събития се случват често, невероятните събития се случват рядко – или само веднъж. Еволюционната ни история показва, че много ключови адаптации – не само интелигентност, но сложни животински видове, сложни клетки, фотосинтеза и самия живот – са уникални, еднократни събития и следователно силно невероятни да се повторят. Нашата еволюция може би е като печалба от лотарията … само че с още по-малка вероятност да се случи.
Вселената е изумително огромна и безгранична. Млечният път има повече от 100 милиарда звезди, а във видимата Вселена има над трилион галактики и това е малката част от нея, която можем да видим. Дори ако обитаемите светове са рядкост, чистият им брой – има толкова планети, колкото звезди, а може би и повече – предполага присъствието на много форми на живот там. Но, къде са всички? Това е парадоксът на Ферми. Вселената е голяма и стара, с много време и пространство, където да се развива интелигентността, но няма доказателства за съществуването й.
Може ли интелигентността да е малко вероятно да се развие? За съжаление, не можем да изучаваме извънземен живот, за да отговорим на този въпрос. Но можем да изучаваме около 4,5 милиарда години земна история, гледайки къде се повтаря еволюцията и къде не се повтаря.
Еволюцията понякога се повтаря, като различните видове независимо се сближават при подобни резултати. Ако еволюцията често се повтаря, тогава нашата еволюция може да е вероятна, дори неизбежна.
И поразителни примери за конвергентна еволюция съществуват. Изчезналият в Австралия сумчастен тилацин (Тасманийският или сумчастен (двуутробен) вълк ) е имал торбичка, наподобяваща тази на кенгуру, но иначе прилича на вълк, въпреки че еволюира от различен род бозайници. Съществуват също и други двуотробни животни, като летящи катерици. Забележително е, че в еволюционната история на Австралия, бозайниците се диверсифицират след изчезването на динозаврите, паралелно с други видове.
Други поразителни случаи на конвергенция включват делфините и изчезналите ихтиозаври, които се развиват в сходни форми, за да се плъзгат по водата, както и птици, прилепи и птерозаври, които също се развиват конвергентно, за да летят.
Виждаме и конвергенция при отделни органи. Очите се развиват не само при гръбначни животни, но и при членестоноги, октоподи, червеи и медузи. Гръбначни животни, членестоноги, октоподи и червеи независимо развиват челюсти. Краката се развиват конвергентно в членестоногите, октоподи и четири вида риби от вида на тетраподите.
Ето уловката. Цялото това сближаване се случва по една линия – Eumetazoa или същински многоклетъчни. Те са сложни животни със симетрия, уста, черва, мускули, нервна система. Различните евметазои разработват подобни решения на подобни проблеми, но сложният план на тялото, прави всичко това да е уникално. Сложните животни са се развили веднъж в историята на живота, което предполага, че е невероятно да се повторят.
Изненадващо, много критични събития в нашата еволюционна история са уникални и, вероятно, невероятни. Едно такова събитие е костния скелет на гръбначните животни, който позволява на големи животни да се придвижват по сушата. Сложните еукариотни клетки, от които са изградени всички животни и растения, съдържащи ядра и митохондрии, са се развили само веднъж. Сексът се развива също само веднъж. Фотосинтезата, която увеличи енергията, която е на разположение на живота и произвежда кислород, е еднократна. В този смисъл това важи и за човешката интелигентност. Има двуутробни вълци и катерици, но няма и двуутробни хора.
Има места, където еволюцията се повтаря, и места, където не се случва. Ако търсим само конвергенция, тя създава условия за потвърждение. Сближаването изглежда е правило, а нашата еволюция изглежда вероятна. Но когато потърсим не-конвергенция, тя е навсякъде и критичните, сложни адаптации изглеждат много малко повторяеми и следователно невъзможни.
Нещо повече, тези събития зависят едно от друго. Хората не биха могли да се развият, докато рибите не са развили кости, които да им позволят да излязат на сушата. Костите не може да се развият, докато не се появят сложни животни. Сложните животни се нуждаят от сложни клетки, а сложните клетки се нуждаят от кислород, получен чрез фотосинтеза. Нищо от това не се случва без еволюцията на живота, единствено събитие сред отделни събития. Всички организми произхождат от един-единствен предшественик; доколкото можем да кажем, животът се е случил само веднъж.
Любопитното е, че всичко това отнема изненадващо дълго време. Фотосинтезата се е развила 1,5 милиарда години след формирането на Земята, сложните клетки след 2,7 милиарда години, сложните животни след 4 милиарда години и човешкият интелект 4,5 милиарда години след формирането на Земята. Това, че тези иновации са толкова полезни, но отнемат толкова време, за да се развият, означава, че те са изключително невероятни да се случат отново в този ред.
Тези еднократни иновации, критични флуиди, могат да създадат верига от еволюционни затруднения или филтри. Ако е така, нашата еволюция не е като печалба от лотарията. Това е като печалба от лотарията, която се повтаря и после отново, и отново. В други светове тези критични адаптации може би са се развили твърде късно, за да се появи интелигентност, преди слънцата им да се превърнат в нова или изобщо да изчезнат.
Представете си, че интелигентността зависи от верига от седем невероятни иновации – произхода на живота, фотосинтезата, сложните клетки, секса, сложните животни, скелетите и самата интелигентност – всяка с 10% шанс да се развие. Коефициентът за развиваща се интелигентност става едно на 10 милиона.
Но сложните адаптации може да са още по-малко вероятни. Фотосинтезата изисква серия от адаптации на протеини, пигменти и мембрани. Евметазойските животни изискват множество анатомични иновации (нерви, мускули, уста и така нататък). Така че може би всяка от тези седем ключови иновации се развива само 1% от времето. Ако е така, интелигентността ще се развие само в 1 на 100 трилиона обитаеми свята. Ако обитаемите светове са рядкост, тогава ние може да сме единственият интелигентен живот в галактиката или дори във видимата Вселена.
И все пак, ние сме тук. Това трябва да означава нещо, нали? Ако еволюцията има късмет 100 трилиона пъти, какви са шансовете, да случим на планета, където тя се случва? Всъщност шансовете да бъдем в този невероятен свят са 100%, защото не бихме могли да проведем този разговор в свят, в който фотосинтезата, сложните клетки или животни не се развиват. Това е антропичният принцип: историята на Земята трябва да е позволила на интелигентния живот да се развива или не бихме били тук, за да размишляваме.
Интелигентността изглежда зависи от верига от невероятни събития. Но като се има предвид огромния брой планети, тя е длъжна да се развие все някъде. И невероятният резултат на това развитие сме ние.
Тази статия е публикувана в списание The Conversation.
