Еволюционно сме програмирани за мързел
Необичайни експерименти с екзоскелет показали, че нашият мозък и анатомията ни са устроени максимално удобно за изключително „мързелива“ и максимално енергоефективна походка.
Това обяснява защо фитнесът и редовните разходки на свеж въздух слабо помагат за сваляне на излишното тегло, става ясно от статия, публикувана в сп. Current Biology.
„Откритието е съвсем логично в контекста на това, че предпочитаме да правим всичко с изразходването на минимално количество усилия – например винаги се стремим към целта по най-краткия път и сядаме, вместо да стоим.
Ние открихме физиологичната предпоставка за типичния човешки мързел, като установихме, че дори при изпълнението на такова неосъзнато действие като например ходенето нашата нервна система контролира разхода на енергия и постоянно оптимизира маниера на движения за намаляване на енергопотреблението“, казва Макс Донелан (Max Donelan) от университета „Саймън Фрейзър“ във Ванкувър (Канада).0
Донелан и колегите му стигнали до въпросния извод, опитвайки се да разкрият тайната за това, как човек се е научил да ходи изправен и защо хората са придобили маниера на ходене, който всички имаме днес. За тази цел учените събрали група от няколко доброволци, които облекли в специални екзоскелети, след което ги приканили да се качат на пътеката за бягане.
Тези костюми били направени по такъв начин, че не помагали, а напротив – пречели на хората да се движат така, както го правят в нормална обстановка, и ги карали да избират нетрадиционни маниери. Подобен похват, както се надявали учените, трябвало да разкрие причините за придобиването на текущата походка от човека.
Експериментът далеч не показал това, което очаквали да видят изследователите – оказало се, че нашият мозък непрекъснато анализира как се движат краката и ръцете и постепенно променя честотата на крачките, степента на размах на краката и ръцете по време на извършването на всяка крачка и други елементи от процеса на движение в посока на минимизиране на разхода на енергия.
Според учените нервната система провежда подобна оптимизация дори когато походката е почти оптимална и енергопотреблението само с 5% превишава идеала.
Засега учените не знаят тайната на това, как мозъкът успява да изчисли разхода на енергия и да прави изменения толкова бързо. Както смятат Донелан и колегите му, ако успеем да открием „центъра на мързела“ в нашата нервна система, то принципите на неговата работа ще бъдат копирани и използвани за оптимизация на разходите в сложни механични устройства, състоящи се от десетки хиляди елементи, както нашите крака.