Индоевропейските езици са най-голямото семейство езици в света по брой на говорещите ги. Към тази група спадат повечето европейски езици и доста южноазиатски (общо около 150 езика, говорени от 3,2 милиарда души, или 45% от световното население).
Но откъде идват всички тези езици? Какъв е произходът им? Първата хипотеза за общ произход е дело на английския учен от XVIII век сър Уилям Джоунс (Sir William Jones), който отбелязва прилики между четири от най-старите езици – санскрит, латински, гръцки и персийски.
Немският филолог и лингвист Франц Боп (Franz Bopp) подкрепя хипотезата, след като сравнява систематично тези четири езика с много други. Боп успял да намери много когнати (родствени думи) и термини с еднакъв етимологичен произход, но с различна фонетична еволюция.
Според изследователи в годините между 4500 и 2000 пр.н.е. в по-голямата част от Азия и Европа се говорел един и същи език. Този общ език е наречен праиндоевропейски и се смята, че е говорен в продължение на хиляди години. Лингвисти са сигурни, че са успели да реконструират 6000-годишния език.
Тъй като не съществуват писмени доказателства за него, Андрю Бърд (Andrew Byrd), който е експерт по индоевропейските езици, използвал само лексика, която бил сигурен, че е съществувала преди 6000 години.
На записа ще чуете баснята за Овцата и конете на праиндоевропейски език. Ето и какво се казва в нея:
Овца, която нямала вълна, видяла коне – единият дърпал тежка каруца, другият носел тежък товар, а третият бил язден от човек. Овцата казала на конете: „Сърцето ме боли, като виждам човек да язди кон.“ Конете казали: „Слушай, овца, сърцата ни болят, като видим това: човек, господар, прави от вълната на овцете топла дреха за себе си. И овцата няма вълна.“ Когато чу това, овцата избяга в равнината.
