За първи път учените са провели задълбочен анализ на еволюцията на човешкия скелет и са открили, че само преди 12 000 години нашите кости са били много по-плътни и здрави.
Защо еволюцията е направила нашия скелет в пъти по-крехък?
Резултатите от изследването, публикувано в изданието Proceedings of the National Academy of Sciences, показват рязко снижаване на плътността на костите на съвременните хора в сравнение с древните предци.
До този извод учените са стигнали въз основа на анализ на костна тъкан на шимпанзета, съвременни хора, а също на изкопаеми останки.
Както се оказало, в продължение на милиони години нашите предци са имали много здрави и плътни кости, докато не настъпило рязко снижаване на плътността, наблюдавано у съвременните хора.
„Независимо от столетията изучаване на човешкия скелет учените за първи път откриват, че дори древните земеделци, които активно са обработвали земята, са имали по-ниска костна плътност, отколкото древните предци на човека“, отбелязва авторът на изследването проф. Браян Ричмънд от университета „Джордж Вашингтон“.
„Съвременните хора имат по-малка плътност на костната тъкан, отколкото родствените им видове, като това не зависи от начина на живот. По-просто казано, костите са станали по-крехки и у хората, които се занимават с тежък физически труд, и при офисните служители.“
По-рано сравнителен анализ на кости на съвременни хора и родствени видове, като шимпанзе, показал разлики в плътността на костите, но учените не знаели кога в процеса на еволюция у човека се е появила тази уникална способност. Както се оказало, това се е случило съвсем наскоро – само преди 12 000 години. Освен това в някои човешки популации процесът по рязко снижаване на костната плътност протича и сега.
Учените провели компютърна томография с висока резолюция и микротомография на трабекуларните (гъбести) кости на крайници на съвременни хора и шимпанзе, както и у изкопаеми хоминиди, включително австралопитек и неандерталец.
Резултатите показали снижаване на плътността натрабекуларните кости у съвременните хора, преди всичко големите кости и ставите на долните крайници. Според изследователите това е свързано с прехода от номадски към уседнал начин на живот.
„За голямо наше учудване виждаме, че нашите предци и родствени видове, които са живели в естествени условия, са имали много плътни кости – отбелязва проф. Ричмънд. – Дори ранните представители на нашия вид (преди около 20 000 г.) са имали много плътни кости, такива като при съвременните животни.
Но костите са започнали да слабеят в по-късни времена, когато хората са се заселили на едно място и са започнали да използват селскостопански инструменти, за да отглеждат храна.“
Възможно е снижаването на костната плътност в резултат да е довело до разпространение на такива болести като остеопороза. По-скоро в бъдеще плътността на костите ще продължи да намалява или ще остане на съвременното не много високо ниво, тоест човечеството вече няма да се върне към здравите тежки кости на своите предци.
По такъв начин предстои да се намери лечение на този „еволюционен недъг“ или да се повишат изискванията към безопасността на околната среда. Що се отнася до тежкия физически труд, то с всяко поколение неговото количество намалява.
Освен това в някои специфични области, например военното дело или обслужването на тежка техника, вече се използват екзоскелети, така че технически нашите кости могат да станат фантастично здрави благодарение на механизми.
