Европейска сонда ще разбулва тайните на Меркурий

През уикенда европейско – японският космически апарат БепиКоломбо (BepiColombo) стартира пътешествието си към Меркурий. Пътуването ще продължи 7 години. Мисията се очертава като една от най-вълнуващите в 40-годишната история на Европейската космическа агенция ESA.

Пътуването ще бъде дълго, но в края на мисията ESA може да вдигне завесата около някои тайни на най-близката до слънцето планета в Слънчевата система – Меркурий.

В събота (20 октомври 2018) сутринта централно европейско време сондата БепиКоломбо беше изстреляна от космодрум във Френска Гвияна по пътя й към най-малката и най-непознатата планета от Слънчевата система. Това е „Христофор Колумб на 21 век“, казва Елза Монтагон, шеф на екипа на мисията. „Меркурий е пълен с тайни.“

Това е вероятно най-обещаващата интерпланетарна мисия в цялата история на ESA, но дори най-малката грешка може да доведе до провал. При 7-годишно пътуване реалното изследване на планетата може да започне едва през април 2026 година, когато сондата ще бъде в орбита около Меркурий.

Мисията носи името на италианския математик Бепи Коломбо (1920-1984), който е изчислил траекторията на полет до Меркурий. Проектът е на стойност 1,3 милиарда евро, а подготовката е отнела почти 20 години. Причина за това са и неблагоприятните условия в района на Меркурий. За оцеляването на сондата в тази, по думите на ESA, „адска среда“, е трябвало да бъдат разработени редица нови технологии.

Самото пътуване също е екстремно сложно: „Трябва ни повече енергия, отколкото при пътуване до Плутон“, обяснява Андреа Акомазо, директор на полета, предизвикателствата пред мисията. Въпреки че разстоянието от Земята до Плутон е по-голямо в сравнение с Меркурий, високата енергоемкост е предизвикана от притегателната сила на Слънцето.

Самата космическа сонда е с височина 6,40 метра и тегло от 4,1 тона. Тя трябва да се приближава до своята цел с големи елипсовидни траектории. При това сондата ще прелети 9 пъти покрай различни планети, за да може да контролира скоростта и да не „падне“ към Слънцето. Първо през 2020 г ще се движи около Земята, после ще обиколи два пъти Венера и накрая ще се завърти 6 пъти около Меркурий. „Всяко прелитане покрай планета се нуждае от няколко месеца интензивна подготовка“, казва Акомазо.

Когато бъде достигната определена точка от орбитата на Меркурий (по програма през декември 2025), двата отделни научни сателита ще се отделят от своето „космическо такси“ и ще започнат изследването на планетата в две различни орбити.

Сателитът на ESA, наречен MPO (Mercury Planetary Orbiter) или „Bepi“ ще проучва повърхността на непознатата планета. Японският сателит MMO (Mercury Magnetospheric Orbiter) или „Mio“ пък ще вземе на фокус магнитното поле.

„Искаме да разберем как е възникнала нашата Слънчева система и как се е оформила,“ казват учените от екипа на мисията. В този случай Меркурий има особено значение, тъй като е толкова близо до Слънцето. „Вероятно, подобно на Земята, Меркурий има течно ядро, което създава магнитно поле, но науката не знае защо,“ казват изследователите.

На борда на ESA сателита има 11 камери и инструменти. За изследвания са предвидени минимум 12 месеца, но MPO би могъл да продължи работата си до 4 години, след което ще изгори в космоса. Японският сателит ще се разбие в Меркурий след 3,5 години.

Всъщност, след старта на 20 октомври първият голям тест е в средата на декември, когато трябва да заработят йонните двигатели. Ако не функционират както е планирано, това може да застраши цялата мисия. Ако всичко е наред, мисията ще бъде сравнително спокойна до прелитането на БепиКоломбо покрай Земята след година и половина.