Видимият свят е илюзия. Тибетското бардо на живота

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Хермина Тот
  • 11 октомври 2015 г. в 00:01 Последна промяна:
    11 октомври 2015 г. в 00:46

Китайската философия гласи: Ако искаш да се научиш как да живееш по-добре, първо се научи как да умираш.

Духовните учители на Тибет са способни да избират времето и мястото на своята смърт, да предсказват или определят мястото и времето на следващото си въплъщение и дори да запазят непрекъснатост на съзнанието при преминаване през бардо – междинно състояние между смъртта и следващото въплъщение.

В древни времена жреци, влъхви, шамани и магове се занимавали с изучаването на тайните на човешкото съзнание, разработвайки методи, въвеждащи човека в изменено състояние на съзнанието – състояние на медитативно съсредоточение – бардо медитативна концентрация, в която човекът преминавал през циклите на раждане, смърт и следващо въплъщение.

Под понятието бардо обикновено се подразбира времето, което преминава от смъртта до следващото прераждане. Но истинското значение на тази дума е междинен стадий, интервал между едно явление и друго.

„Тибетска книга на мъртвите“ – „Бардо Тьодол“ – описва времето на смъртта като уникална възможност за духовно освобождение от циклите на смърт и прераждания, а също като период, определящ следващото въплъщение, ако освобождение не бъде постигнато. От тази позиция преживяването бардо, или междинното състояние между животите, дори е по-важно от въплътеното съществувание.

„Бардо Тьодол“ съдържа подобно описание на състоянията – етапите, през които, според тибетската будистка традиция, преминава човешкото съзнание, започвайки с процеса на физическа смърт до момента на следващо въплъщение (реинкарнация) в нова форма.

Както пише Лопон Чечу Риппоче („Спокойното сияние на истината“): „Каквото и да се проявява, самсара или нирвана – всичко е празно по своята същност. Рождението и смъртта, щастието и отчаянието – всичко, което преживяваме, не съществува в действителност, но съдържа качества на пустотата.

Тези, които не разбират това, се оказват в плен на случващото се и страдат. Те се намират във властта на собствените си илюзии, идеи и концепции. От осъзнаването на илюзорността на всичко възниква съчувствието. Именно то винаги е подбуждало великите майстори да дават методи, позволяващи да се разбере какво се явява всичко в действителност. Към тях принадлежат и поученията за бардо, чийто смисъл са обяснявали много учители.“

Всъщност цялата концепция за бардо се отнася към времето, когато сме уловени в самсара. В основата е нашето неведение. Докато не се освободим от него и не постигнем просветление, се намираме в различни състояния на бардо.

Срещат се различни класификации на бардо. Някои майстори говорят за шест негови вида. Делението на шест вида се среща и в поученията на Миларепа – тибетски будистки учител: бардо на живота, бардо на сънищата, бардо на медитацията, бардо на умирането, бардо дхармадхату, бардо на творението.

Бардо на живота обхваща периода от раждането до смъртта. Това, как ние усещаме това състояние, зависи от нашия ум. Великите майстори възприемат своя живот като мандала. Това значи, че те виждат всичко на високо ниво.

Светът за тях е Чиста страна, а съществата са подобни на Буда. Всичко казано и чуто са мантри. Това, което се случва в техните умове, е неотличимо от висшата истина и мъдрост. Такава е реалността на просветените учители, така те преживяват всички явления.

Причината ние все още да не сме способни на това е неведението. Все още не сме осъзнали окончателната истина, че животът е нещо, протичащо от момента на раждането до момента на смъртта, и това, как го възприемаме, зависи от вида натрупана от нас карма. смърт, отвъдно, светлина в тунелаКаквито и събития да ни се случват – приятни или неприятни, – всичко ни изглежда истинско. Ние следваме своите кармични тенденции и навици и сме в плен на илюзията реалност за всичко, което ни заобикаля. Глупаво се привързваме към вещите, смятайки ги за действително съществуващи, макар че те не са такива. Ние вярваме, че всичко е постоянно, но това също не е така.

Докато съществува тази заблуда, пребиваваме в неведение и изразходваме енергията си напразно. Мятаме се между желанията и постъпваме, изхождайки от мотивацията да получим и задържим това, към което сме привързани, макар че винаги неизбежно го губим. Изцяло объркани, ние прекарваме целия си живот, преследвайки непостижими цели.

Нощем всичко се случва по същия начин, тъй като не сме способни да практикуваме методи, позволяващи ни да заспим осъзнато. Вместо това ние изпадаме в състояние на пълно неведение, а от натрупаните впечатления и навици в нашите умове се раждат различни сънища.

Ние не ги разпознаваме като илюзия. Без да разбираме какво са нашите сънища, ние вярваме, че те са реални. Миларепа казва, че всички проекции на ума са илюзорни по своята същност, като дъгата, като изображението в огледалото, като отражението на Луната във водата…

Начинът, по който прекарваме живота си, определя как ще се справим с бардо след смъртта. Не бива да забравяме за причината и следствието. Необходимо е винаги да се държим в съответствие със закона за кармата. Дори малките неща са важни и всичко, което правим на относително ниво, се отчита. Действието в съответствие със знанието за причинно-следствената връзка е осъзната необходимост.

Всичките ни действия имат значение. Дори детайлите се отчитат, а това значи, че всяка постъпка заслужава внимателно отношение – едни си струва да се извършат, от други е по-добре да се откажем. И ако не сме в състояние да направим нещо голямо за благото на другите, не е нужно да игнорираме или смятаме за маловажно всичко, което ни изглежда незначително.

Просто е нужно да се прави това, което е необходимо, да се стараем да правим дори най-малките позитивни неща и да се отказваме от всички негативни. Само благодарение на натрупването на позитивни впечатления имаме шанс да се развиваме и да постигнем освобождение и просветление.

Калу Ринпоче („Дхарма“) описва преживяването бардо така: „Сегашната фаза на нашето съществуване завършва със смърт, когато кармата, водеща до физическо съществуване, бъде изчерпана. По време на смъртта протича абсолютно и окончателно отделяне на съзнанието от физическото тяло, което просто бива изоставено.

Съзнанието започва да преживява бардо. По време на това състояние след смъртта ние изпитваме друг вид вселена. Макар и да няма основи във вид на физически организъм, умът може да вижда, чува, усеща миризми, докосване и вкус, да мисли и възприема всичко, както и сега. Макар че няма нищо, освен състояние на съзнание, умът продължава да следва своите навици и да възстановява техния модел. Преживяванията абсолютно реално продължават да съществуват и след смъртта.“

Физическото бардо, видимият свят е илюзия – майа, а животът след смъртта е безкраен и реален. Смъртта е просто презареждане. Такъв е смисълът на бардо.

Категории на статиите:
Съзнание

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори