Физикът Майкъл Маккалъш от университета на Плимът (Великобритания) е предложил свое обяснение на работата на двигателя EmDrive, чието действие все още не е получило обяснение от гледна точка на закона за съхранение на импулса.
Изследването на учения е публикувано на сайта arXiv.org, съобщава MIT Technology Review.
Ученият смята, че специално модифицираната маса на фотона се дължи на лъчение на Унру: в единия край на конуса на EmDrive (неговата основа) то има по-малка дължина на вълната, а на противоположния (върха) – по-голяма.
Затова според Маккалъш законът за съхранение на импулса води към движение в кухината на EmDrive в посока към нейния връх.
Физикът е провел изчисления на тягата, която е способен да развива EmDrive според представената теория. Предсказваните от него стойности на тягата са 3,8, 149, 7,3, 0,23, 0,57, 0,11, 0,64 и 0,02 милинютона. Това съвпада със стойностите, измерени по-рано от други специалисти при експерименти с EmDrive (16, 147, 9, 0,09, 0,05, 0,06, 0,03, и 0,02 милинютона).
Освен че работата на Маккалъш позволява да се получи поредица от стойности на тягата, тя предполага два опита, позволяващи да се провери теорията. Първо, в случай че дължината на оста на кухината е равна на диаметъра на малката основа (върха), то развиваната от EmDrive тяга ще има противоположна посока. Второ, въвеждането на диелектрик в кухината повишава тягата.
Работата на учения използва собствена теория за ненулевата инертна (тоест дължаща се на движение) маса на фотона. Освен това в работата на учения се предполага, че скоростта на светлината в кухината се променя. Тези идеи противоречат на съвременната физика.
Двигателят EmDrive представлява устройство във формата на конус от магнетрон (генериращ микровълни) и резонатор (натрупващ енергия от колебанията). Такава конструкция позволява според създателите на устройството да се преобразува излъчването в тяга.
Авторите все не са публикували изследванията за силовата инсталация в рецензирани научни издания, но досега учените не са намерили удовлетворително обяснение на принципа на работата на конструкцията. Предпоследните изпитания на EmDrive, проведени през 2015 година, не са потвърдили и не са опровергали работоспособността на двигателя.
Прототипът на EmDrive е демонстриран за първи път през 2002 година от инженера Роджър Шойър. НАСА работи над него в Космическия център Джонсън в Тексас в специално създадена за тази цел лаборатория.
Както твърдят инженерите на EmDrive, той може да стигне до края на Слънчевата система не за няколко десетилетия, а за няколко месеца. Наскоро инженерите на НАСА потвърдиха работоспособността на двигателя.
