Изпратихме 2013 година с доста научни открития – нови планети извън пределите на Слънчевата система, потвърждение за съществуването на неуловимата частица Хигс бозон, нови данни за еволюцията на човека…
Никой от изследователите обаче не се готви да скръсти ръце и да се задоволи с постигнатото.
Какво ще ни донесе 2014 година? Какви са надеждите и мечтите на специалистите от различните области?
Физика
Знаменитият Голям адронен колайдер, разположен на границата на Франция и Швейцария, тихичко хлопна кепенци за две години. През 2015 година – след ремонт и модернизация – той ще стане двойно по-мощен.
Но физиците няма да седят в очакване. Тара Шиърс от Ливърпулския университет (Великобритания) отбелязва, че анализът на последните засега данни от колайдера още не е завършен. През 2014 г. Шиърс и колегите ѝ от Европейската организация за ядрени изследвания ще се заемат с изучаването на антиводорода по програмата ALPHA, посветена на гравитационното взаимодействие между материята и антиматерията.
Шиърс е заинтригувана и от показанията на Магнитния алфа-спектрометър на Международната космическа станция – през април 2013-а беше обявено, че уредът е открил излишък на високоенергийни позитрони. Накрая специалистката се надява да разбере повече за неутриното благодарение на новата камера на „Фермилаб“.
Но най-много изследователката иска да получи данни, които нарушават Стандартния модел. Досега Стандартният модел само се потвърждава и дори откриването на Хигс бозона не е изключение. Това обстоятелство я огорчава, тъй като Стандартният модел не обяснява всички странности на Вселената. Въпросът е откъде ще дойде „троянският кон“.
Космос
Открити са вече повече от 800 екзопланети и най-много от всичко, разбира се, и ние, и учените се вълнуваме от световете, които може да се окажат подходящи за живот. Засега нито един от възможните двойници на нашата Земя не е получил потвърждение на своя статус.
Абел Мендес от Пуерториканския университет смята, че през 2014 година вероятно ще видим първите изчисления на плътността на потенциално обитаемите екзопланети. Добре ще е в допълнение към това да открием земеподобен свят близо до нас, за да може както трябва да разгледаме неговите характеристики. Мендес си има и мечта – да открие екзолуна.
Според учения и първото, и второто, и третото има смисъл да се очакват през започналата година.
Медицина
Нека се върнем на Земята. 2014 година ще бъде доста продуктивна, смята биоетикът Артър Каплан от Нюйоркския университет. Той предсказва значителни успехи в диагностицирането на болестта на Алцхаймер с компютърна и магнитно-резонансна томография. Ученият се надява също да види как стволовите клетки най-после излизат от експерименталните лаборатории и заемат подобаващото им се място в клиничната практика.
„През 2014-а регенеративната медицина ще извърши пробив в борбата с труднолечими болести от рода на гръбначномозъчни увреждания.“
Каплан възлага големи надежди на медицинската етика. Електронни бланки за информирано съгласие ще заменят хартиените, което ще облекчи процедурата и ще позволи на пациентите по-добре да разбират на какво се подлагат. Освен това възможно е да се промени към по-добро ситуацията с донорството на тъкани за научни изследвания – засега финансова изгода от това имат само учените и разработчиците на лекарства, а не самите донори.
Накрая, през 2014 година Управлението по контрол на качеството на хранителните продукти и лекарства на САЩ (FDA) трябва да изработи препоръки по домашно използване на оборудване за генетичен анализ.
През ноември на отишлата си година компанията 23andMe получи от FDA изискването да прекрати изпращането на генетични тестове на клиенти, които определят степента на риск от определени заболявания. Фирмата преустанови тази дейност и сега работи заедно с чиновниците по създаването на съответните правила.
Каплан смята, че нито една от действащите сега компании поначало не може да изпълни тези правила, но с времето препоръките ще помогнат на пазара на домашен генетичен анализ да стане по-безопасен и ефективен.
Палеонтология
Откриването и изучаването на изкопаеми образци ще излезе на ново ниво благодарение на развитието на техниката, убеден е Матю Мосбрукер, директор на Morrison Natural History Museum (САЩ), имайки предвид компютърната томография и методите за виртуална подготовка на екземплярите, които иначе са недостъпни. Изследователите ще могат дори да създават точни копия на такива образци с 3D принтери.
„Разбира се, нищо не може да замени традиционните методи, но в нашия колчан ще се появи още една стрела“, подчертава специалистът.
Роботи
Анди Руина от Корнуелския университет (САЩ) си е поръчал от Дядо Коледа „робот пешеходец“, тоест такава машина, която да може да се придвижва почти като човек. Става въпрос за това, че за да не пада автомат с крака върху неравна повърхност, се изразходва толкова енергия, колкото хаби човек за това. Най-напредналото засега устройство е човекоподобният робот Atlas на компанията Boston Dynamics, който може да ходи по пресечена местност само ако е захранен с източник на енергия.
В допълнение към това Руина би бил щастлив от обучение по управлението на роботи, обясняващо как живите същества вземат и пренасят предмети и едновременно разказващо как да се надари машина с аналогични способности.
Джекън Танга от Аризонския университет също вижда насън грациозен робот хрътка, развиващ скорост до 70 км/ч на пресечена местност. Към това би било да добавим робот, напълно напечатан на 3D принтер.
И в края на краищата – кога роботите ще ни станат помощници във всекидневието? Танга смята, че е настъпил моментът, когато роботизираните екзоскелети вече може да се използват поне във въоръжените сили.
