Физиците представиха нови, уточнени данни, за периода на полуразпад на нестабилното желязо-60, чиито атоми може да се открият в материята от останки на свръхнови, протопланетни дискове и други космически обекти, се казва в статия, публикувана в сп. Physical Research Letters.
„Периодът на полуразпад на желязо-60 е крайъгълен камък и мерило за справедливостта на всички теории, описващи процеса на взрив и угасване на свръхновите и перипетиите на раждането на Слънчевата система.
Тъй като този изотоп се ражда само в свръхнови, присъствието на негови атоми на Земята говори за това, че редом с нас в последните 10 милиона години са протичали взривове на звезди.
Те може да са предизвикали резки изменения в климата на планетата и дори да послужат като „пусков механизъм“ за раждането на Слънчевата система преди 4 милиарда години“, казва Антън Уолнър от Националния университет на Австралия в Канбера.
Според Уолнър преди публикуването на тяхната работа учените нямали точни данни за това, колко бързо се разпадат атомите на този вселенски „атомен часовник“, както наричат желязо-60 авторите на статията.
Оценките били много различни – част от физиците смятали, че периодът на полуразпад на този изотоп е 1,5 млн. години, а други подкрепяли по-бавно „тиктакане“ на атомния часовник – 2,62 млн. години.
Австралийските физици, съвместно с швейцарски и австрийски колеги, уточнили тези оценки – според тяхната версия периодът на полуразпад на желязо-60 е 2,6 милиона години.
Учените успели да повишат точността на измерването благодарение на нова техника за извличане на желязо-60 от отработено ядрено гориво, където то постепенно се натрупва в хода на работата на АЕЦ, а също и със специален масспектрометър, създаден от инженерите на Националния университет на Австралия.
Както отбелязва Уолнър, уточнените данни по скорост на „тиктакане“ на атомния часовник на Вселената ще помогнат на астрономите по-точно да изчисляват възрастта на протопланетните дискове на свръхнови и техните физични характеристики.
