Днес, 23 август, космическият телескоп Gaia (Global Astrometric Interferometer for Astrophysics) ще отлети от родната за него Европа за Френска Гвиана – на космодрума Куру той ще бъде се подготви за старт с ракета „Союз”.
Извеждането му в Космоса е предвидено за средата на ноември, крайната му цел – втора точка на Лагранж (L2), отдалечена от Земята в посока, противоположна на Слънцето, на 1,5 млн. км (няколко пъти по-далеч от разстоянието между нас и Луната).
Пътят дотам си струва. На това място, както знаете, траекторията на оптичния телескоп почти няма да страда от гравитацията на нашата планета и на звездата, тъй като те се уравновесяват.
Без преувеличение можем да наречем проекта наполеоновски. Именно такъв се оказал той през 1990 г., когато се задавали изискваните параметри за Gaia. Телескопът има най-големия цифров сензор за космически мисии за цялата история на човечеството.
Освен защита от Слънцето, осигурена му от земната сянка, телескопът е снабден с допълнителна отваряща се „тента” с обща площ стотици квадратни метри.
Апаратът ще следи за звезди, които може да се наблюдават първоначално от едната страна на Слънцето, а след това – в друга локация, в точки, разделени една от друга на стотици милиони километри. Разстоянието е необходимо, за да може ъгълът, под който телескопът ще гледа звездите в една точка, максимално да се отличава от другия. И тогава ще се реши проста тригонометрична задача – ще бъде определен техният паралакс.
Като се знае разстоянието между точките на наблюдение (базата) и ъгълът на преместване, може да се определи дистанцията до обекта и да се уточни разстоянието до звездите в нашата галактика, определено днес на базата на къде по-скромни размери.
© ESA/ATG medialab; background: ESO/S. Brunier
Освен това за пет години очаквана работа Gaia ще може многократно да повтори този процес по отношение на огромното количество звезди, като разбере не само дистанцията, но и скоростта на звездите спрямо наблюдателя на Земята. Следователно той ще може да установи, грубо казано, откъде идват звездите в Млечния път. Разбира се, не всички, тъй като те са стотици милиарди, но за 150 милиона, върху които ще се съсредоточи телескопът, ще може да се определят всички параметри.
И това, изглежда, ще стане една от най-важните крачки за съвременната астрономия. Засега ние доста зле си представяме Млечния път. Разстоянието до много звезди и купове се определя с възможна грешка от десет процента, скоростта на едни или други светила и техните групи в редица случаи е неясна, развитието и еволюцията на всички структури се разбират повече на интуитивно.
„Връщайки назад” наблюдаваните траектории, за първи път ще можем да разберем как е изглеждала галактиката дълго преди нашата поява и каква ще стане след стотици милиони години.
Като второстепенна полза от дейността на телескопа се очаква откритието на езкопланети. Количеството на възможните кандидати се оценява на 10 000, което е няколко пъти повече, отколкото при „Кеплер”. И макар че тези надежди тепърва трябва да се проверят на практика, струва си да се надяваме на значителен напредък и на екзопланетния фронт.
„Gaia е мечта за астронома! – не се скъпи на думи шефът на научната програма на Европейската космическа агенция Алваро Хименес. – Това е машина, проектирана да отговори на всички въпроси, които имаме към звездите.”
Остава само да чакаме есента. Амбициозната задача на телескопа е съставянето на 3D карта на Млечния път.
Източник: ВВС
