Галактиката гъмжи от загинал живот?

Доста мрачни планове е публикувал британският учен Джак О`Мали-Джеймс от университета „Сейнт Андрюс“.

Той възнамерява да търси мъртви извънземни. Това е много по-лесно, отколкото да се открият следи от още живи. Защото мъртвите отделят газа метанетиол. Той се съхранява в атмосферата 350 години, след това се превръща в по-стабилния етан. Ако в някоя звездна система успеем да открием само единия или другия газ, то това ще бъде свидетелство, че тук някога е имало поне животни. Което ще рече разумни същества.

Откъде ще се вземе метанетиол в количество, разпознавано от Земята – на разстояние много светлинни години?

„Газът ще се появи в резултат на масовото измиране на живи същества“, отговаря Джак.

Съществата измират, когато местното светило стане червен гигант – раздуе се и унищожи живота на планетите, които се намират около него. Такава е съдбата на всички звезди с размерите и масата на нашето Слънце.

Някога – може би след милиони години, може би след милиарди, и в Слънчевата система ще се раздуе червен гигант, погубвайки нашите потомци и правейки от тях източник на метанетиол. Ако, разбира се, потомците ни не успеят да се преселят на някое друго място, както често ни съветва Стивън Хокинг.

Възпоминателните огньове

Поглъщайки и изпепелявайки живите същества, червеният гигант ще започне да се свива, докато не се превърне в ярко бяло джудже с размерите на Земята.

Ето такива обекти изследвали наскоро астрономи начело с Джей Фарихи от Лестърския университет (Великобритания).

Учените се ръководели от идеята, че всяко бяло джудже трябва да съхранява в себе си останки от „изядения“ червен гигант – химични елементи от планети и техните обитатели. И като се анализират спектрите на лъчение на белите джуджета, учените могат да се опитат да търсят линии на тези елементи. С което астрономите се заели в рамките на проекта Sloan Digital Sky Survey. Както казват физиците – нищо не се губи в природата, само се видоизменя.

Фарихи и колегите му изучили 146 бели джуджета. Те се намирали в области, свободни от космически прах, комети и астероиди. Тоест вероятността на звездата да е попаднало вещество, занесено от дълбините на Вселената, била минимална. Предварителният анализ на спектъра на джуджетата показал – в тях е пълно с калций. А калцият – това са и твърди породи, и… кости.

После, където имало калций, се откривало и повишено съдържание на водород. А водородът е вода. Водата е живот. А калцият и водата заедно са каменисти планети с океани от рода на нашата Земя.

Съчетанието на елементите, свидетелстващи за минал живот, било открито при 109 джуджета, тоест при повечето от изследваните.

Тъжно е, разбира се, но излиза, че ярките огньове на белите джуджета са възпоминателни. Буквално като свещи в черква.

Животът продължава

Фосфорът е основен елемент на костите и зъбите. Той влиза и в състава на растенията, които го извличат от почвата. Без този елемент животът в нашето разбиране едва ли е възможен. И ето че канадски астрофизици от университета на Торонто наскоро открили фосфор в мъглявини, образували се в резултат на взрив на свръхнови. За първи път той бил открит сред други жизненоважни елементи – водород, въглерод, азот, кислород и сяра.

С фосфор се оказали наситени останките на взривилата се звезда Касиопея А, разположена на 11 000 светлинни години от Земята. Там той е 100 пъти повече, отколкото където и да било другаде в Млечния път. Източникът на този фосфор по-скоро са били живи същества – с кости и зъби, или поне растения.

Взривът се е случил преди около 300 години и не е изключено още преди 11 300 години на някоя планета около Касиопея А да е имало живот.

Както оптимистично смята авторът на откритието проф. Дае Сик Мун, фосфорът, останал от предишните обитатели, отново ще свърши работа – благодарение на него някога ще се появи нов живот.

„Звездите се взривяват – пише професорът в статия, публикувана в сп. Science, – получените елементи стават част от други звезди, планети и в крайна сметка – хора.“

Кой знае, може би и нашият фосфор също някога е бил нечий? Например Карл Сейгън, знаменит американски астрофизик и екзобиолог, не отрича такава възможност. Още миналия век той е твърдял, че източникът на фосфора, на ДНК и на желязото в човешката кръв са „звезден материал“.

Все пак

Не само гробище

Земляните издават своето присъствие и с „химия“, например хлорфлуорвъглеводороди (CFC) – вещества с изключително изкуствен произход. Те интензивно поглъщат инфрачервените лъчи в спектъра и са различими в атмосферата, дори ако концентрацията на CFC е една част на трилион.

Лиза Калтенегер от Харвардския университет предлага да се търсят хлорфлуорвъглеводороди, а заедно с тях още живи братя по разум, произвеждащи тази „химия“. Вярно е обаче, че днешните наземни инфрачервени телескопи, дори най-модерните, нямат достатъчна чувствителност за откриване на CFC. Но са достатъчни, ако се изведе подходящата апаратура в Космоса.

Джим Кастинг от Пенсилванския държавен университет е сигурен, че ако имаме флотилия от достатъчно мощни телескопи на орбита, може да открием и друга „мръсотия“. Например изпарения от разтворители, почистващи средства и хладилни агенти. Те също имат своите линии на поглъщане.

КР