Генетично приличате повече на майка си или на баща си?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

pixabay.com
Ивайло Красимиров

„Той е одрал кожата на баща си! „Или:„ Тя е клонингът на майка си – с изключение на носа. Очевидно от страна на баща й. „Докато наблюдаваме как децата растат, ние сме склонни да търсим прилики между тях и техните родители. И така, кой родител допринася повече генетично за формиране на детето?

Отговорът зависи от това дали питате за общия брой гени, които едно дете наследява от майка си и татко си, или кои гени на родителите всъщност формират повече от детето. Но така или иначе учените смятат, че отговорът не е точно 50/50.

Например, повечето хора знаят, че гените се носят върху нишки на ДНК, които са опаковани в 23 Х- или Y-образни хромозоми. Тези автозоми се намират в клетъчното ядро ​​и съдържащата се в тях ДНК идва еднакво от двамата ни родители. Но клетката всъщност съдържа една друга хромозома – скриваща се в митохондриите.

Митохондриите, или „силовият агрегат“ на клетката, произвеждат клетъчна енергия и играят важна роля в живота и стареенето, според рецензия от 2011 г., публикувана в списание Physiological Genomes. Митохондриите също имат свой собствен набор от ДНК – и ние го наследяваме само от майка си.

Това е ярък пример, че сте по-сходни с майка си, отколкото с баща си“, казва Марика Хараламбоус, генетик от King’s College в Лондон. Някои проучвания показват, че нашата митохондриална ДНК – и следователно нашата майка – играе ключова роля в спортната ни издръжливост.

Например испански и израелски учени разглеждат един митохондриален ген, който е свързан с количеството кислородни клетки, които можем да използваме по време на тренировка. Тяхното проучване, публикувано през 2005 г. в Journal of Applied Physiology, установи, че вариант на гена, свързан с по-ниска годност, е по-рядък при елитни велосипедисти и бегачи, отколкото при общата популация, резултат потвърден от по-късни проучвания.

Поредица от проучвания определиха значението на майките при наследяването на този и други гени. Те откриха, че способността на майката във физическото натоварване може да предскаже способността на детето по-добре, отколкото когато се вземат предвид способностите на бащите.

Но вместо да питате кой родител допринася с по-голям брой гени за формиране на детето, може да попитате гените на кой родител допринасят повече. Повечето разлики на повърхностното ниво, които наблюдаваме между хората, не се дължат на самите гени, а на поредица от химически „превключватели“, които седят на върха на нашето ДНК и казват на тялото ни кои части да се четат и превеждат в протеини и кои да се игнорират, каза Хараламбос пред Live Science.

„Има цяла степен на генетична вариация между хората, която не е само последователността на гените“, казва тя.

Във феномен, наречен импринтинг, тези превключватели изцяло изключват определени гени – но само когато идват от определен родител. Тези модели се запазват в поколенията. Например, ако ген „А“ е отпечатан по линия на майка ви, той винаги ще работи, но не и ако идва от баща ви. Повечето изследвания предполагат, че в тялото има между 100 и 200 отпечатани гени, но някои изследвания показват, че може да има и повече, според статия публикувана в списанието PLOS Genetics. Тези гени са особено важни за мозъка и плацентата.

Има известни разногласия относно това дали импринтирането отклонява генната експресия към единия или другия родител.
„Доказателствата сочат, че има подобен брой отпечатани гени на майката и бащата“, казва Андрю Уорд, генетик от университета в Бат в Англия. „В чертите, за които са отговорни импринтиращите гени, в известен смисъл вероятно ще приличате повече на един родител, отколкото на друг“, казва Уорд пред Live Science. С други думи, отпечатването може да окаже влияние върху определени черти – от размера на тялото ни до съня и паметта. Но тъй като импринтирането се случва на сравнително малко гени и тези гени вероятно са балансирани между родителите, импринтирането няма да определи дали имате поразително подобие на майка си или баща си, казва Уорд.

Но проучвания върху мишки предполагат, че може да има някакъв дисбаланс, благоприятстващ бащите в това отношение. Проучване от 2015 г., публикувано в списанието Nature Genetics, установява, че отпечатаните гени са 1,5 пъти по-склонни да са пасивни от страна на майката и да са активни от страна на бащата. По-ранно проучване, публикувано през 2008 г. в списание PLOS ONE, установява подобен резултат. В мозъка по-голямата част от отпечатаните гени са активни, когато идват от бащата. В плацентата е точно обратното. Няма обаче доказателства, поне засега, че такъв дисбаланс се случва и при хората.

Но дори ако отпечатаните гени отклоняват генната експресия от единия родител към другия, това не ви прави задължително по-подобни на този родител. В крайна сметка ген, който е активен при тях, може да мълчи във вас, казва Едуард Чуонг, биолог по генома от университета в Колорадо Боулдър.

„Можете да кажете, че [вашият генен израз] е получен благодарение на вашите родители“, казва Чуонг за Live Science, „но е сложно да се каже, че е подобен на този на вашите родители.“

Публикувано в Live Science.

Тагове:
·
Категории на статиите:
Генетика

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори