Както и да се мъчим с противогрипните ваксини, те така или иначе са готови в най-добрия случай, когато епидемията достига своя пик. Докато лекарите изясняват особеностите на новия вирусен щам, за да програмират нашия имунитет за него, докато самият имунитет разбере какво се иска от него, изминава време, а вирусът междувременно извършва пъкленото си дело без почивни дни и празници.
Затова учените все по-често се замислят над това, че е необходимо да сменят подхода към създаването на ваксина – за да могат, образно казано, да бягат пред гребена на епидемичната вълна.
Преди няколко години на Джеймс Уилсън от Пенсилванския университет (САЩ) му хрумнало, че за ускоряване на имунния отговор си струва да се възползваме от методите на генното инженерство, тъй като с негова помощ може да се превключат имунните гени, бързо настройвайки организма за нужния отговор на поредния грипен щам.
Обикновените ваксини, напомняме, използват отделни характерни антигени на вируса – фрагменти от вирусните белтъци се въвеждат в човека, неговият имунитет разпознава чуждите молекули и се учи да произвежда антитела. Когато в организма се появи истинският вирус, имунната система вече е в пълна бойна готовност.
Идеята на Уилсън и колегите му е да се заобиколи необходимостта всеки път да се настройва имунитетът срещу новия щам. За това ще бъде необходимо просто да се въвежда в организма ген, кодиращ хибридно антитяло, което може да отговори на голяма част грипни разновидности. Въвеждането на гена може да стане например с модифициран вирус. Но, разбира се, няма необходимост всички клетки от организма да се настройват за производство на антитела, достатъчно е да се проведе тази операция с епителните клетки на носната лигавица, тъй като именно те посрещат вируса.
В експерименти учените са използвали аденоасоцииран вирус – той е безопасен за човека и често се използва в генномодифицирани процедури като доставчик на необходимите лечебни гени (например с негова помощ се опитват да лекуват муковисцидоза). Антитялото, с геном от който бил снабден вирусът, било в състояние да се свързва веднага с широк спектър грипни щамове.
Ваксината се впръсква в носа, тоест не се изискват сложни инвазивни процедури. Резултатите от експериментите са публикувани в Science Translational Medicine.
Първите опити от подобен род са започнали през 2000 г., но тук всичко зависи не толкова от остроумието на първоначалната идея, колкото от това, доколко ефективен може да е крайният метод. Изследователите не са сигурни, че тази ваксина ще може да защитава организма през цялото време на епидемията и засега срокът й на действие се ограничава до три месеца.
Източник: Медицинска школа „Перелман” при университета в Пенсилвания
