Гейзерите на Енцелад неочаквано започнали да „пресъхват“

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA/ JPL-Caltech/Space Science Institute
Антония Михайлова

Последното прелитане на сондата „Касини“ край Южния полюс на Енцелад – Сатурновия спътник с топлия подледен океан, неочаквано показало, че неговите гейзери са отслабнали в сравнение с 2005 година.

Това са заявили представители на НАСА на конференцията на Американския геоложки съюз в Сан Франциско.

„Напълно е възможно пукнатините, през които водата от гейзерите се движи към повърхността, постепенно да стават все по-тесни с натрупването на материал по техните стени. Но от друга страна, остава неясно как тези гейзери изобщо работят“, казва Андрю Ингерсъл (Andrew Ingersoll) от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена (САЩ), цитиран от Space.com.

Както разказва Ингерсъл, първите следи от гейзери на Енцелад са били открити от „Касини“ още през 2005 година, когато сондата тъкмо пристигнала в системата на Сатурн. Откритите от нея „тигрови ивици“ на южния полюс на спътника изхвърляли в Космоса голямо количество вода и пясък, формирани, както изяснили планетолозите, съвсем наскоро в топлия и солен океан под ледовете на тази Сатурнова луна.

В началото на тази година „Касини“ се сближи на почти рекордно близко разстояние с Енцелад и прелетя само на 40 километра от неговата повърхност край южния полюс на луната, което му позволило да се „гмурне“ във водата, изхвърляна от гейзерите, и да изучи детайлно нейните свойства.

Тези наблюдения, заедно с други сравнително свежи снимки, разкрили нещо неочаквано – оказало се, че от 2005 година мощността на гейзерите на Енцелад е спаднала с 30-50%.

Една от причините за това, по думите на Ингерсъл, може да бъде, освен „зарастване“ на тигровите ивици, и това, че налягането на водата в подледния океан на Енцелад циклично нараства и спада. Подобни амплитуди трябва да са достатъчно дълги и бавни, за да се държат по подобен начин гейзерите на Енцелад, което е още по-слабо вероятно, отколкото натрупване на наноси в пукнатините на неговия леден щит.

От друга страна, наблюденията, които през 2013 година е провела друга група учени, работещи с „Касини“, са установили, че силата на изхвърляне на гейзерите на Енцелад зависи от положението на планетата на орбита. Колкото по-далече се намира луната от Сатурн, толкова по-силно върху нея действат приливните сили, пораждани от гравитационното взаимодействие с „властелина на пръстените“, и толкова повече се разтварят тигровите ивици.

Възможно е, както признава Ингерсъл, този механизъм по някакъв начин да е задействан в текущото „пресушаване“ на гейзерите. И все пак, каквато и да е причината за този спад, подчертава ученият, неговото съществуване в никакъв случай не означава, че гейзерите на Енцелад ще изчезнат в скоро време.

Докато не разберем причините на този спад и самия механизъм на работата на „тигровите ивици“, ще бъде изключително сложно да кажем нещо определено, заключава планетологът.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори