Астрофизици станаха свидетели на изключително рядко и завладяващо явление – те успяха да видят пробуждането на свърхмасивна черна дупка в центъра на съседната галактика NGC 660 в съзвездие Риби. За зрелището учените разказали на ежегодната среща на Кралското астрономическо общество в Ландъндо.
„Знаем за съществуването на няколкостотин хиляди галактики, обитавани от „бодърстващи“ черни дупки, чиито джетове – потоци плазма – може да се простират на милиони светлинни години. Но NGC 660 се явява действително уникална галактика – за първи път успяхме да видим как се пробуждат такива обекти“, разказва Мегън Арго от Астрофизичния център Джодрел Банк (Великобритания).
Арго и колегите ѝ станали свидетели на това уникално събитие благодарение на мощността на най-големия наземен радиотелескоп – 300-метровата „чиния“ на обсерваторията Аресибо в Пуерто Рико.
Арго и колегите ѝ наблюдавали съзвездие Риби през 2012 година и забелязали, че яркостта на сравнително спокойната и тиха галактика NGC 660 нараснала стотици пъти за няколко месеца между сеансите на наблюденията. Това накарало учените да изоставят всички задачи и да започнат да я изучават с редица наземни телескопи и интерферометрични мрежи през последните три години.
Яркостта на обичайните галактики в оптичния или радиодиапазона обикновено не може да се мени толкова бързо, тъй като за това се изисква едновременното и рязко угасване или избликване на стотици хиляди или милиони звезди, което е невъзможно.
Когато учените обърнали внимание на центъра на NGC 660, те разбрали защо се е случило това – свръхмасивната черна дупка започнала да се пробужда, поглъщайки все по-големи обеми от газ и прах и „изплювайки“ част от тях във вид на джетове – нагорещени струи плазма, ускорени до светлинни скорости.
Това откритие според Арго дава на учените първата възможност да проследят как ще се движат джетовете, ще ги забавили привличането на галактиката и ще напуснат ли те нейните предели, излизайки в междугалактичната среда.
„Нищо на Земята не може да се сравни с тази енергия, която притежава джетът, напускаш черната дупка. Тъй като той се движи много бързо, можем да проследим как плазмата ще пътешества в следващите години, което ще ни позволи да измерим нейната скорост и енергия. Засега не знаем достатъчни ли са те, за да преодолее джетът гравитацията“, заключава Арго.
