Наблюдения на младата звезда HD142527 от спектрален клас F, която се намира на 437 светлинни години от нас, потвърдили, че там се формира планетна система с великански мащаби.
HD 142527 не е по-възрастна от един милион години, затова още си има обект Хербиг-Аро – малък участък мъглявина, живеещ няколко хиляди години.
Наблюденията на тази система са безценни, тъй като демонстрират този момент от формирането, който изключително рядко може да се види от такива сравнително близки дистанции.
С помощта на снимки от радиотелескопа АLMA учените успели да уточнят оценките на плътността на асиметричния протопланетен пръстен, заобикалящ звездата, и да стигнат до извода, че в него трябва да тече активно формиране на планети.
Забележително е, че този регион от протопланетния диск е разположен на около 150 а.е. от звездата, тоест пет пъти по-далече, отколкото е Нептун от Слънцето, и много повече, отколкото е „Вояджър 1“ от него. Това е първото свидетелство за образуването на планети на толкова огромно разстояние и то значително задълбочава нашето разбиране за това как се формират всички тези загадъчни планети, които астрономите са откривали в други, вече формирали се системи на необичайни орбити – чак до 600 а.е. от своите звезди.
По-рано се смяташе, че формирането на планети на подобно разстояние е невъзможно, следователно те са се озовали там по силата на миграционни процеси. Нови наблюдения по-скоро подкрепят хипотезата за образуване на планети на свръхдалечни орбити.
Става дума за един от главните въпроси на екзопланетната астрономия – не е ясно защо в едни системи намираме планети, въртящи се около звездите си десет пъти по-близо от Меркурий, а в други, напротив – отстоящи на дистанции, където в Слънчевата система не просто няма планети, но дори и масивни дискове от отломки. Това екзопланетно разнообразие определено сочи непълнотата на нашите представи за механизмите и местата на образуването на небесните тела.
Системата в радиодиапазона. Северната част на диска е в оранжево.
Именно затова, когато проектът ALMA установил, че една част от протопланетния диск, наречена условно северна, дава 30 пъти по-ярко изучаване в субмилиметровия диапазон, отколкото противоположната страна (признак за формиране на планети), това направило силно впечатление на астрономите.
„Ние сме изключително изненадани от яркостта в северната част – казва Мисато Фукагава от университета на Осака, оглавяващ научния екип. – Никога не съм виждал толкова ярко петно на такова разстояние от звездата.“
Като направили необходимите измервания, учените установили, че там има достатъчно материал за формирането на планети. Все още не е ясно какъв тип тела възникват на това място.
Изследователите се готвят да продължат изучаването, за да изяснят явява ли се съотношението газ и прах в този регион стандартно за наблюдаемата Вселена (прахът към газа се отнася като 1:100), или напротив – около HD142527 са се формирали „прахови капани“, които могат да доведат до формирането на тела, в които основна част от масата е съставена от твърди породи, а не от леки газове.
В първия случай можем да очакваме раждането на газови гиганти, а във втория – на твърди планети от земен тип.
Отчет за изследването ще се появи в сп. Publications of the Astronomical Society of Japan, а с достъпната му версия можете да се запознаете тук.
