Голямото червено петно на Юпитер е осеяно с дупки

Нови снимки на Юпитер разкриват бурното време на планетата заснето в инфрачервения спектър на светлината, малко над видимите дължини на вълната.

За да получи тези безпрецедентно остри изображения, екип от изследователи от НАСА и Калифорнийския университет Бъркли, комбинира данни от космическия телескоп Хъбъл, сондата Джуно, която обикаля около Юпитер и обсерватория на Земята. Екипът пусна изображенията заедно с изследователска статия в The Astrophysical Journal.

Наред с ново картографиране на светкавиците на Юпитер, изображенията разкриват, че тъмните петна в Голямото червено петно на планетата са дупки в облачния й покрив, а не различни видове облаци.

Майкъл Вонг, планетарен учен от UC Berkeley, обяснява за Голямото червено петно в съобщение за пресата: „Виждате ярка инфрачервена светлина, идваща от области без облаци, но където има облаци, в инфрачервената област наистина е тъмно.“

Изучавайки системите на Юпитер с множество телескопи и космически кораби, учените могат да съберат данни за мистериите на атмосферата на планетата и историята за това как тя се е формирала.

„Тъй като сега рутинно имаме тези гледки с висока разделителна способност от няколко различни обсерватории и дължини на вълните, ние научаваме много повече за времето на Юпитер“, казва Еми Саймън, планетарен учен за НАСА. „Това е нашия еквивалент на метеорологичен спътник. Най-накрая можем да започнем да разглеждаме метеорологичните цикли на планетата.“

За да създадат тези инфрачервени изображения, изследователите са използвали техника, наречена „щастлив образ“. Точно тогава наземният телескоп прави много изображения с къса експозиция на едно и също място, а изследователите след това избират най-острите изображения (обикновено от времето, когато атмосферата на Земята създава малки пречки).

Съединявайки заедно тези избрани изображения от всеки регион на Юпитер, групата създава безпрецедентен портрет на цялата планета в инфрачервения спектър.

„Тези изображения съперничат на гледката от космоса“, добавя Вонг.

Докато Джуно обикаля Юпитер, той взима радиовълни от мълнии, които се удрят дълбоко в атмосферата на планетата. Изследователите съвпадат координатите на тези светкавични удари с изображения от телескопите Джемини и Хъбъл.

Така откриват, че светкавиците се образуват на около 40 мили високи кули от облаци, които се вихрят и обменят топлина при процес, наречен конвекция, издигащ се над водни облаци дълбоко в атмосферата на Юпитер.

„Учените проследяват мълнии, защото това е маркер на конвекция, бурният процес на смесване, който транспортира вътрешната топлина на Юпитер до видимите върхове на облака“, казва Вонг в съобщение. „Продължаващите проучвания на източници на мълниите ще ни помогнат да разберем как конвекцията върху Юпитер е различна от конвекция в земната атмосфера или подобна на нея.“

Публикувано в изданието Business Insider.