Международен екип от учени откри нови доказателства за реки, които са текли на повърхността на Марс преди милиарди години – откритие, което може да даде нова представа за търсенето на древен живот на Червената планета.
Както е описано в проучване, публикувано в списанието Nature Communications, учените са анализирали нови изображения с висока разделителна способност от камерата HiRISE на борда на сондата за разузнаване на NASA Mars Reconnaissance Orbiter.
„За съжаление нямаме възможност да разгледаме по-фините детайли, но поразителните прилики с утаечните скали на Земята оставят много малко за въображението“, казва водещият автор Франческо Салезе от Утрехтския университет в Холандия, в изявление за медиите.
Екипът превръща изображенията в 3D топографски карти на басейна на Елада на Марс, един от най-големите кратери останал след удар в Слънчевата система. Те откриват отлагания на утайката с височина около 200 метра и широчина от 1,5 км, посочва New Scientist.
„За да се образуват тези депа с дебелина 200 метра, са били необходими условия, които биха изисквали среда, способна да поддържа значителни обеми течна вода“, заявява Салез пред New Scientist.
Изследователите се надяват, че откритието може да засили бъдещите изследвания за намиране на древен живот на Марс.
„Никога не сме виждали снимки с това качество и с толкова подробности, за които определено можем да кажем, че са „хванали“ толкова стари обекти“, казва Джоел Дейвис, докторант в Природонаучния музей в Лондон, съавтор на статията.
„Това е още едно парче от пъзела в търсенето на древен живот на Марс, който предоставя нов поглед върху това колко вода е имало на тези древни пейзажи.“
„Реките, които са образували тези скали, не са били просто еднократно събитие – те вероятно са били активни от десетки до стотици хиляди години“, казва Дейвис в изявлението.
Това, което е позволило да се стигне до новото откритие, е невероятната технология, която все още обикаля около Марс на стотици милиони километра от Земята.
Камерата на борда на Марс орбитър на НАСА е способна да прави снимки на марсианския пейзаж с разделителна способност 25 сантиметра на пиксел от разстояние от 400 км.
„Тук, на Земята, утаечните скали са били използвани от геолозите от поколения за анализиране на това какви са били условията на нашата планета преди милиони или дори милиарди години“, обясни съавторът Уилям Макмахон в изявлението.
Сега имаме технологията да разширим тази методология на друга планета, освен Марс, от където имаме образи от древни утаечни скали, които се простират далеч назад във времето“, добави Макмахон.
