Голямото Червено Петно e гигантската буря с пурпурни облаци, чийто размер е по-голям от този на Земята. Бурята бушува яростно на повърхността на Юпитер от стотици години. Нейният размер в две измерения е известен отдавна, но след прелитането в близост до повърхността на Юпитер на сондата Джуно, учените получиха отговор и на въпроса за третото измерение – колко дълбоко в атмосферата е разположена бурята.
При тази мисия на Джуно бяха открити и две нови зони на радиация на Юпитер.
Астрономите наблюдават Голямото Червено Петно на Юпитер от 1830 г. Днес учените предполагат, че бурята бушува на повърхността на планетата от около 350 години. През април 2017 г. нейният размер в широчина е определен на 16 000 км или 1.3 пъти диаметъра на Земята (12756 km).
По всичко личи обаче, че Петното се свива, при това с ускоряващ се темп. Когато сондите Вояджър 1 и 2 преминават през 1979 г. в близост до Юпитер, Петното има размер два пъти по-голям от този на Земята.
Когато прелита в близост до повърхността на Юпитер през юли 2017 г., сондата Джуно успява със своя микровълнов радио-метър да измери дълбочината на бурята. Джуно определя тази дълбочина на около 320 км. в атмосферата на планетата. С други думи, Голямото Червено Петно има дълбочина от 50 до 100 пъти по-голяма от тази на земните океани. Петното е по-горещо в основата си в сравнение с горните слоеве на атмосферата.
Уредите на Джуно откриха и две нови радиационни зони на газовият гигант, които преди това не бяха маркирани. Те са били открити, когато сондата е прелетяла през електронния радиоактивен пояс на Юпитер. Предполага се, че това е предизвикано от висока наситеност с йони, но от изследователския екип все още не са сигурни точно кои частици предизвикват това явление и откъде са се взели те. Втората радиационна зона е по-близо до повърхността на планетата и до екватора на Юпитер. В нея йони на водород, кислород и сяра обикалят със скорост близка до тази на светлината.
Колективът изследващ данните от Джуно ги представи тази седмица пред Американския Геофизичен Съюз.
