Господари сме на съдбата или сме част от играта?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Матрицата
Антония Михайлова

Много изследователи не се съмняват, че ще дойде ден и виртуалната реалност ще стане неотменна част от нашия живот.

Освен това ще ни бъде трудно да различаваме истинската реалност от моделираната на компютър, обещават футуролозите.

Впрочем съществува ли „истинска“ реалност? Възможно ли е тя също да е моделирана?

Сливане с виртуалното

В началото на 90-те години на миналия век изследователят Джарон Лание прогнозирал, че в недалечното бъдеще ни предстои не само да играем, но и да работим във виртуална реалност.

Днес няколко компании се занимават с разработката на системи, подразбиращи „изход“ във виртуалното пространство със специални приспособления. Техните датчици дават пълна илюзия за реални действия и усещания. Така можеш не само да видиш виртуалният свят, но и да се придвижваш в него – да тичаш, скачаш, пълзиш, да се катериш и т.н…

Миналата година британската компания nDreams се съсредоточи върху изработката на игри от ново поколение, в които се използват не привичните монитор и манипулатори, а очила за виртуална реалност. Генералният директор на компанията Патрик О’Луанай смята, че към края на 2015 г. триизмерните виртуални игри с пълен „ефект на присъствие“ ще станат толкова разпространено явление, че в тях няма да се вижда нищо особено.

Още сега техниката може да пренесе човека във виртуалния свят.

А ако се откъснем от игрите и развлеченията и превключим на нещо по-сериозно? Директорът на катедрата за медицинска виртуална реалност в Южнокалифорнийския университет Алберт Рицо и неговите колеги сега разглеждат възможността за използване на виртуалната реалност в областта на психологията и психотерапията.

Например ученият смята, че тя е способна да помогне на деца със синдром на дефицит на внимание или ветерани от войните, страдащи от посттравматичен синдром.

В последния случай бившият участник в бойните действия, който не може да се върне към нормален живот след преживените събития, може да се потопи във виртуално пресъздаване на травмиращата го ситуация. Така той ще я „преживее“ отново и ще отработи различни варианти за нейното решение, което ще позволи свалянето на стреса.

Материята е информация?

А кой е казал, че реалността, която смятаме за истинска, също не се явява виртуална? През 2003 г. шведският философ трансхуманист Ник Бостром развива тази идея в статията „Всички живеем в компютърна симулация“.

Той твърди: теоретично човечеството е способно да се превърне в толкова мощна цивилизация, че тя ще бъде способна да моделира реалност в глобални мащаби. Затова не е сигурно, че и нашият свят не се явява отроче на свръхцивилизация, гигантска „Матрица“.

През 2007 г. професорът по математика Джон Бъроу от Кеймбридж издигнал хипотезата, че доказателство за съществуването на „Матрицата“ може да станат открити „бъгове“ в системата. През 1999 година, когато излиза филмът „Матрицата“, учените откриват, че фундаменталните константи всъщност далеч не се явяват такива.

Например преди 10 млрд. години константата на тънката структура (показател за интензивност на електромагнитното взаимодействие) е била с хилядна от процента по-голяма, отколкото днес. Може би нашата „програма“ се е бъгнала?

Специалистът в областта на цифровите технологии Джим Елвидж е открил признаци, че Вселената в действителност се явява компютърна програма, работеща на основата на цифров код. Всъщност повечето обекти представляват празно пространство, казва Елвидж. Тоест подобно на кликането на иконите по екрана на компютъра, където зад всяка иконка се крие някакъв образ, но всичко това е само условна реалност, която съществува само на монитора.

Възможно ли е нашият свят да е просто компютърна програма…

Всичко, което смятаме за материя, са просто данни, смята Елвидж. Бъдещите изследвания в областта на елементарните частици ще доведат до разбирането, че зад всичко, което ни заобикаля, се крие някакъв код, аналогичен на бинарния код на компютърните програми. Възможно е да се изясни, че нашият мозък е просто интерфейс, с чиято помощ ние получаваме достъп до данните от „вселенския интернет“.

Функцията на нашия мозък е да обработва информация. Последната е способна да се съхранява в него, както компютърният браузър съхранява в кеша данните от посетените от нас сайтове по време на сърфиране. Ако това е така, смята Елвидж, то ние можем да получаваме достъп и до данни, които се съхраняват извън пределите на нашия мозък. Затова такива неща като интуиция или ясновидство изобщо не са измислица.

В „космическия интернет“ можем да получаваме отговори на своите въпроси. Също така можем да помолим за помощ и тя да дойде – от други хора или създателите на нашата реалност…

А и смъртта в този ред на мисли не изглежда толкова страшна. Ако нашето съзнание е симулация, то смъртта е само прекъсване на симулацията. И съзнанието ни може да се пресели в друг „симулатор“, което и обяснява феномена инкарнация.

Вселена от пиксели?

През 2012 година физикът от университета в Бон Сайлъс Бийн, изследващ взаимодействието на микрочастиците в ранната Вселена, казва, че ако светът е устроен по принципа на компютърен модел, то той трябва да бъде разбит на отделни участъци – „пиксели“.

Теоретично моделът може да се усъвършенства и рано или късно „населяващите“ го разумни същества ще започнат да си задават въпроса: не се ли явява нашата Вселена изкуствена и как може да се провери това?

Британски учени смятат, че ако структурата на света е разделена на отделни клетки – пиксели, то процесите във всяка клетка трябва да се определят от нейните размери – колкото по-малка е клетката, толкова по-високо е нивото на енергия на влизащите в нея частици.

…и съществува ли „истинска“ реалност?

Впрочем според астрономичните наблюдения енергията на космическото лъчение, което достига до нас от далечни галактики, също има свой предел. Но ако предположим, че тези галактики също са част от компютърната реалност, то изчисленията показват: „резолюцията“ на такава „клетка“ приблизително 1011 пъти ще превишава параметрите на „пиксела“ в най-съвършения модел, построен от съвременните физици. Затова не е толкова просто да се види „Матрицата“ на такова ниво.

Ако си представим, че нашият свят е „слепен“ от отделни „пиксели“, а не се явява единна среда, то това трябва да се отразява и на траекторията на частиците. По-скоро те симетрично ще повтарят формата на изначалния модел. По този начин се потвърждава теорията за паралелни вселени.

Но не бива да се разчита, че моделът на нашия свят е идеален, смятат привържениците на теорията за „Матрицата“. Нашите „създатели“ може да „пропускат“ детайли и рано или късно „бъговете“ ще станат очевидни за нас.

Съдбата е илюзия

Ето още едно косвено потвърждение за теорията на „Матрицата“. Наскоро професорът по математика от Оксфорд Маркус де Сотой провел експеримент, който сякаш отрича проявата на свободна воля у човека.

При сканиране на мозъка му по време на едно интервю по ВВС било установено, че шест секунди преди да настъпи осъзнато решение, в мозъка се активират отделни участъци – в случай на избор с дясната ръка зоната на активност се отличавала от тази, която се задействала в случай на избор с лявата.

И твърдението, че човек е господар на собствената си съдба, и това, че съдбата не може да се промени, засега остават недоказани.

Тоест излиза, че решението с коя ръка да натиснеш копчето се вземало в съзнанието на Сотой не от собственото му „Аз“, а от сивото вещество на мозъка. Може би изобщо не сме способни да вземаме самостоятелни решения и това да правят вместо нас „авторите на модела“?

Разбира се, не ни се иска да вярваме, че сме само марионетки в нечии ръце, но тази хипотеза все пак не бива да се пренебрегва.

Категории на статиите:
Загадки

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори