Градините на Тадж Махал са били организирани с отчитане на движението на Слънцето. До този извод е стигнала Амелия-Каролина Спаравиня, професор по физика от Политехническия университет на Торино (Италия).
Тадж Махал е построен през 1652 г. по заповед на Шах Джахан от династията на Великите моголи в памет на любимата жена Мумтаз Махал, починала при раждане през 1631 г.
По-късно Шах Джахан бил погребан в мавзолея. Градините на двореца се състоят от четири части. Известно е, те са били създадени като символично изображение на Райската градина.
От централния източник в четирите посоки на света тръгват четири канала. Проф. Спаравиня изучила спътникови снимки от Google Earth с висока резолюция и ги анализирала, използвайки програмата Sun Calc, която позволява изчисляването на положението на Слънцето във всяко време на всяко място.
Оказало се, че в организирането на градината архитектите на Тадж Махал са използвали шест основни посоки: двете основни съединения – север–юг и запад–изток, а също четири, определяни от изгрева и залеза по време на лятното и зимното слънцестоене.
По този начин, ако се застане в центъра на северната част на градината в деня на лятното слънцестоене, то Слънцето изгрява точно над североизточния павилион, преминава над Тадж Махал и неговите минарета и се спуска от другата страна над северозападния павилион, създавайки около мавзолея красив ефект на слънчева рамка.
Естествено, както открила проф. Спаравиня, подобна ориентация по положението на Слънцето е характерна и за други постройки на Моголската империя.
В края на миналата година екологът Майкъл Берджин установил причината белоснежният мрамор на Тадж Махал да се превърне в жълто-кафяв. Преди откритието на американския еколог специалистите смятали, че повърхността на паметника се окислява поради капчиците мъгла и серен диоксид.
Властите предприели редица стъпки за спасяване на паметника – разширили парковата зона около Тадж Махал и затворили някои мръсни производства в Агра, но мавзолеят продължава да потъмнява.
Берджин, пътешествайки по Индия и посещавайки Тадж Махал, забелязал как местните работници поставят почистващи маски от бяла глина върху мраморните плочи на мавзолея. Това наблюдение му позволило да направи извод, че източник на мръсотията трябва да са миниатюрни водонеразтворими частици във въздуха, тъй като кафявият слой се отделя без вода само от бялата глина.
За да проверят хипотезата, Берджин и колегите му прикрепили към сградата специални мраморни плочи и след няколко месеца ги изпратили в лаборатория в САЩ. Изследването показало, че мраморът е покрит с прах и въглеродни частици, поглъщащи светлината.
Берджин назовал като причина за замърсяването отработените газове от автомобилите и изгарянето на боклуци и тор от жителите на града, което опровергава предишните версии. Реакцията на индийските власти и учените за въпросното откритие е неизвестна.
Тадж Махал е мавзолей в град Агра, смятан за едно от седемте чудеса на света и обект от Световното наследство на ЮНЕСКО. Строителството му е продължило от 1632 до 1653 г. Стените му са от полиран полупрозрачен мрамор с инкрустация на полускъпоценни камъни. Според замисъла мраморът трябвало да има бял цвят през деня, розов – вечер, и сребрист – през нощта.
