Гравитационните вълни станаха още по-загадъчни и неуловими

Повече от 10 години наблюдения на пулсари не помогнали на астрофизиците да „уловят“ гравитационните вълни, пораждани при сливането на черни дупки и други масивни обекти.

Това прави загадката за тяхното съществуване още по-сложно, става ясно от статия, публикувана в сп. Science.

Гравитационни вълни, според теорията на относителността на Айнщайн, се изпускат от всяка материя, движеща се с ускорение. Колкото по-високи са ускорението и масата на обекта, толкова по-забележими ще бъдат те. Потенциалните източници на тези вълни, включително двойки неутронни звезди, бели джуджета и черни дупки – са разположени толкова далече от Земята, че излизащите от тях вълни е почти невъзможно да се фиксират.

Раян Шанън (Ryan Shannon) и колегите му от Научното индустриално общество на Британското дружество (CSIRO) в Австралия почти 11 години се опитвали да открият следи от подобни вълни, излизащи от двойки свръхмасивни черни дупки, като наблюдавали и най-малките колебания в честотата на импулсите от така наречените милисекундни пулсари.

Както обясняват учените, гравитационната вълна, преминаваща през празнината между Земята и наблюдаваните пулсари, би трябвало да „разтяга“ или „свива“ пространството, през което преминава излъчването от пулсара, благодарение на което поредният импулс или закъснява, или пристига по-рано с части от секундата.

Ръководени от тази идея, Шанън и колегите му наблюдавали няколкостотин пулсара с австралийския радиотелескоп Паркс, като измервали пристигането на радиовълните с точност до десет милиардни от секундата.

За голямо учудване на астрофизиците те така и не успели да открият следи от съществуването дори на една гравитационна вълна, излизаща от черни дупки или други масивни обекти във Вселената.

Означава ли това, че Айнщайн не е бил прав и че гравитационните вълни не съществуват? Авторите на статията не смятат така – според тях причината за неоткриването на вълните е това, че черните дупки могат да се сливат много бързо, което рязко намалява времето, в което могат да изработват гравитационни вълни.

„Възможно е околният газ и акреционният диск да създават триене и да ги карат да губят енергия много бързо, благодарение на което черните дупки много бързо се сближават и сливат“, казва Пол Ласки (Paul Lasky) от университета Монаш (Австралия) и един от авторите на статията.

Ако това наистина е така, то тогава излъчването от пулсарите се „среща“ с гравитационните вълни доста по-рядко, отколкото е прието да се смята. Това прави 11 години наблюдения недостатъчни, за да се изключи възможността от съществуването на подобни вълни.

Екипът на Шанън ще продължи наблюденията на пулсари, а също ще се опита да открие гравитационни вълни на по-високи честоти.