Гравитацията е музика (ВИДЕО)

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA/C. Henze
Антония Михайлова

Едва наскоро прогърмя откриването на гравитационните вълни, предсказани от Айнщайн преди 100 години, и британски композитор е трансформирал тези гравитационни вълни в музика.

Произведението се нарича „Черна дупка 5.0“ и определено си струва да се чуе.

Артър Джефс, композитор на групата Penguin Cafe, в сътрудничество с физика Самая Нисанке, е създал музикално произведение, наречено „Black Hole 5.0“ основано на гравитационните вълни. За тази цел са използвани записи, получени от лазерно-интерферометричната гравитационно-вълнова обсерватория (LIGO), уловили гравитационните вълни.

Композиторът е използвал компютърна аудиопрограма и е наложил собствена музика върху получените от обсерваторията звуци. За партията Джефс е взел графика на сигналите и ги е преобразувал в стандартния формат за обмяна на данни между музикални инструменти MIDI.

„Ако ги разтегнете (графиките на сигналите), ще получите други вълни в тях. С помощта на компютър може просто да се проследи формата на вълните – така съм получил мелодията“, коментира самят автор.

Повече думи са излишни, остава само да чуем резултата:

Как всъщност изглежда сливането на черни дупки демонстрира следващата симулация, създадена „по мотиви“ на сензационното откритие в обсерваторията LIGO. На видеото сливането на двете черни дупки в една може да се види в забавен кадър, но в реалността това се е случило за 1/3 от секундата.

Две въртящи се една около друга дупки, изобразени на фона на звезди, прах и газ, благодарение на своята колосална гравитация действат като гравитационни лещи, изкривявайки светлината зад тях, формирайки така наречените пръстени на Айнщайн.

Невидимите гравитационни вълни се образуват, когато масивни обекти се сливат бързо.

Сигналът от сливането на черните дупки е регистриран от LIGO на 14 септември 2015 година с помощта на два детектора в Ливингстън и Ханфорд. Събитието е получило обозначението GW150914 и е резултат от сливането на две черни дупки с маса 36 и 29 слънчеви маси в един обект с обща маса 62 слънчеви.

Събитието се е случило на разстояние 1,3 милиарда светлинни години от нас. За десетки от секундата е излъчена енергия, еквивалентна на 3 слънчеви маси, преобразувана в енергията на гравитационни вълни.

Категории на статиите:
Синя луна

Коментарите са затворени.

Мегавселена