Британският астрофизик Стивън Хокинг призна, че черните дупки не поглъщат безвъзвратно информацията – част от нея се просмуква навън във вид на „мека коса“ – фотони с почти нулева енергия.
Това става ясно от статия, публикувана в електронната библиотека на Корнуелския университет.
Дълго време учените смятаха, че материята, погълната от черната дупка, не е способна да напусне нейните предели. Една от страните на този феномен учените от 60-те години на миналия век описват с фразата „Черната дупка няма коса“, която означава, че всички черни дупки с еднаква маса, заряд и скорост на въртене ще изглеждат и ще се описват напълно еднакво.
Ситуацията станала доста по-сложна и противоречива през 1975 година, когато прочутият физик Стивън Хокинг установил, че черните дупки постепенно ще се „изпаряват“ благодарение на квантовите ефекти и на техния хоризонт на събитията, изпускайки енергия във вид на лъчение на Хокинг.
Това станало голям проблем за теоретиците, тъй като изпарението на черните дупки и раждането на подобно лъчение подразбира, че почти цялата информация за квантовото състояние на частиците, „изяждани“ от черната дупка“, с изключение на тяхната маса, заряд и скорост на въртене, ще се губи безвъзвратно, което не може да се случи по законите на квантовата физика.
Хокинг и колегите му сега смятат, че всъщност това не е съвсем така. В новата си статия, която още не е приета за публикация в рецензирано научно издание, те твърдят, че част от информацията ще излиза навън във вид на фотони почти с нулева енергия, оставащи на мястото на изпаряващата се черна дупка.
Такива частици светлина, които авторите наричат „меки фотони“, присъстват в огромно количество във Вселената, но е невъзможно те да бъдат забелязани със съвременните уреди поради свръхмалката енергия.
Като добавили подобни частици в уравненията, описващи поведението на черните дупки, Хокинг и колегите му открили, че тези фотони ще встъпват в ролята на преносители на информация, на които ще бъдат записани данните за някои свойства на частиците, „изядени“ от черната дупка.
Извличането на информация от тях, дори ако учените успеят да намерят начин за взаимодействия с тези фотони, ще бъде изключително сложно – авторите на статията сравняват това със задачата за изясняването какво е изгоряло в огъня, като се гледат само димът и пламъкът.
Следствие от съществуването на тези фотони ще бъде това, че вместо ясна линия на хоризонта на събитията на черната дупка ще има своеобразен набор от „коса“ от „меки фотони“, на които като на холограма ще бъде записана част от информацията за погълнатите частици.
Този своеобразен „екран“ ще обновява своето съдържание всеки път, когато черната дупка изпуска поредната порция лъчение на Хокинг, което още повече ще затрудни неговото изучаване.
И все пак Хокинг и колегите му смятат, че подобна идея ще позволи да се реши информационният парадокс, без да се прибягва до фантастични и слабовероятни предположения и отклонения от съвременните физични теории.
