Хора и неандерталци се кръстосвали още преди 100 000 години

В древни образци неандерталска ДНК от Алтай учените са открили човешки геном, което говори, че първите хора са проникнали в Азия още преди 100 000 години – дълго преди миграцията на кроманьонците в Европа, става ясно от статия, публикувана в сп. Nature.

„Преди повече от 100 000 години хората от съвременен тип за първи път в своята история са напуснали Африка. Тези кроманьонци са се срещнали и започнали да контактуват и да се кръстосват с група неандерталци, които след това е мигрирала в южната част на съвременен Сибир, отнасяйки със себе си за спомен гени на Homo sapiens“, казва Антонио Росас (Antonio Rosas) от Националния музей за наука в Мадрид (Испания).

Росас и колегите му под ръководството на прочутия палеонтолог Сванте Паабо (Svante Paabo) от Института за еволюционна антропология в Лайпциг (Германия) са стигнали до този невероятен извод, като „възкресили“ и изучили генома на неандерталци, чиито останки били открити наскоро в руската Денисова пещера и други ъгълчета на Алтай.

Като анализирали този геном и го сравнили със структурата на ДНК на денисовците, авторите на статията забелязали нещо необичайно – генетичният материал на алтайските неандерталци съдържал неголям брой мутации в около 5% от гените, уникални за съвременните жители на Африка, които липсвали в генома на техните „съседи“ по пещера.

Neanderthal Museum

Защо е важно това? В предишни години Паабо и колегите му са установили, че жителите на Африка не са се кръстосвали с „европейски“ неандерталци и в техния геном няма следи от ДНК на аборигени от Европа, каквито има в гените на всички останали жители на Земята.

Присъствието на „африкански“ мутации сочи, че алтайските неандерталци може да са контактували с нас, оставайки своята ДНК на кроманьонците или получили мутации от тях.

Учените се опитали да изяснят кой от тези два сценария се е случил, като сравнили как са устроени тези участъци от ДНК при около петстотин съвременни жители на Африка. Доста малък брой разлики в структурата на тези гени сочел, че е вярна втората хипотеза – неандерталците са контактували с древните хора, чиито генетични следи са останали у Homo neanderthalensis от Алтай.

Тези контакти са станали неочаквано и плашещо отдавна – поне преди 100 000 години, или десетки хиляди години преди предполагаемото начало на масовата миграция на кроманьонците от Африка в Европа и времената на смятаните за първи контакти с неандерталците, сочат изчисленията на авторите.

Очевидно човечеството е напускало Африка поне два пъти – преди 210–100 хиляди и 65–60 хиляди години.

Pixabay

Учудени от подобно откритие, Паабо и колегите му проверили дали има аналогични „човешки“ гени в ДНК на европейски неандерталци, чиито останки били открити в Хърватия и Испания, в прочутата пещера Сидрон. Както се оказало, в техния геном нямало такива следи, което говори, че подобни контакти са се случили или в Близкия изток, където в плейстоцена са живели неандерталци, или още в Алтай.

Какви гени са наследили неандерталците от нашите предци? Предварителните данни на учените сочат, че кроманьонците са „подарили“ на неандерталците част от гените, свързани с работата на черния дроб, а също и гена FOXP2, който отговаря за развитието на гласовия апарат и способността за членоразделна реч.

Neanderthal Museum

Всички тези гени, дори ако са били полезни за неандерталците, очевидно са били слабо съвместими с техните неандерталски варианти всички критично важни части на ДНК на алтайските неандерталци, както и женската Х хромозома не съдържат „африкански“ включвания, което говори за тяхното негативно влияние върху оцеляването на потомството от смесените връзки.

Като цяло, както признават Паабо и колегите му, подобно неочаквано откритие не се явява толкова невероятно. То добре се вписва в последните палеогенетични и палеонтологични находки – по-конкретно през октомври 2015 година учените са открили, че първите хора може да са проникнали в Китай още преди 110–80 хиляди години. По принцип нищо не им е пречело да встъпват в контакти с неандерталците с колонизирането на Азия, заключават учените.