Учените се отказаха да смятат миниатюрните хоминини, живели на индонезийския остров Флорес, за роднини на Homo sapiens.
Изследване на френски учени дава нови доказателства за уникалността на флореските хобити. Работата е подготвена за публикация в сп. Journal of Human Evolution, съобщава The Telegraph.
Веднага след откриването на останките в пещерата Лианг Буа през 2003 година сред антрополозите се разгоря спор дали съществото с маса 25 килограма е обичаен човек (страдащ от синдром на Даун или от синдром на Ларон), или е представител на неизвестен вид Homo.
Антоан Балзо (Antoine Balzeau) от Френския музей за естествена история и палеопатологът Филип Шарлие (Philippe Charlier) са използвали нов подход към анализа на черепа на хобита. Те са получили изображения на костните му слоеве със свръхвисока резолюция и са изчислили неговата дебелина.
© Reconstruction by John Gurche. Photo by Chip Clark
Според учените в строежа на черепа на Homo floresiensis липсват основните черти, характерни за Homo sapiens. Освен това в изследваните останки няма нищо, което да сочи наследствени генетични заболявания, свързани с джуджевидност при хората.
Учените подчертават, че дори в случай на признаване на техните изводи произходът на хобитите остава неясен. Това биха могли да са както смалили се за стотици години островен живот Homo erectus’s, така и потомци на неизвестен на науката клон на рода Homo.
През 2014 година в авторитетното издание Proceedings of the National Academy of Sciences е публикувана статия, чиито автори доказват, че размерът на мозъка и ръстът на флореския човек се намират в пределите на нормите за австронезиец със синдром на Даун.
Тази статия предизвика скандал в научната общественост – антрополози и палеонтолози твърдяха, че тя е публикувана в заобикаляне на обичайните процедури за рецензиране и не издържа обективна критика.
