Хора на Марс – струва ли си рискът?

Роботизирани сонди и роувъри кацат на Марс от 70-те години на миналия век, но кога най-накрая човек ще стъпи на Червената планета?

Експертите смятат, че техническите предизвикателства са почти решени, но политическите съображения правят бъдещето на всяка мисия с екипаж несигурно.

Програмата за изследване на Луната на НАСА, наречена Артемида, предвижда изпращането на хората до земния спътник до 2024 г. и използването на опита, придобит там, като подготовка за Марс.

Още преди създаването на НАСА през 1958 г., има предложени планове за екипаж на проучвателната мисия до съседната ни планета, но никога не са реализирани.

През пролетта на 1990 г. тогавашният президент Джордж Буш, обяви най-дръзкото обещание към днешна дата – човек на Марс преди 20 юли 2019 г., петдесетата годишнина от първото кацане на Луната.

Ангажиментът очевидно никога не се осъществи и подобни цели, формулирани от президентите Джордж Буш, Барак Обама и Доналд Тръмп, не доведоха до конкретни програми.

„Виждал съм може би 10 000 графики, диаграми и програми, предлагащи различни идеи за това как да стигнем до Марс, с пилотиран от хора космически кораб“, заявява пред АФП Г. Скот Хъбард, доцент в Станфорд и бивш високопоставен служител на НАСА.

„Но подсигуряването на финансиране,за да станат тези програми реалност, не се е случило.“

Подобна мисия би продължила две или дори три години.

Днес SpaceX на Илон Мъск и космическата компания на Джеф Безос изграждат ракети, способни да изпращат десетки тонове към Марс.

За рисковете от седеммесечното пътуване и дългосрочен живот и работа в Международната космическа станция (МКС), учените са наясно, както и за опасностите, породени от радиацията и безтегловността, като мускулна атрофия.

Организмът няма да остане напълно невредим, но рисковете се считат за приемливи. След това идват опасностите от престоя на самия Марс, който ще продължи поне 15 месеца, така че планетите да са отново от една и съща страна на Слънцето.

Температурата на повърхността ще бъде средно -63 градуса по Целзий, и въпреки че радиацията е фактор, съществуват костюми и убежища, които биха защитили астронавтите.

В случай на спешни медицински ситуации, разстоянието би направило невъзможна бърза евакуация. Какви злополуки би трябвало да предвидят астронавтите?

На първо място счупвания, но обикновеното гипсиране на счупения крайник би било достатъчно, казва Дан Бакланд, инженер и лекар по спешна помощ от университета Дюк, който разработва роботизирана интравенозна игла с подкрепата на НАСА.

Диарията, камъните в бъбреците и апендицит обикновено се лекуват, с изключение на 30 процента от случаите на апендицит, които трябва да бъдат оперирани и следователно могат да бъдат фатални.

Обширен скрининг на генетиката и семейната история на астронавтите може значително да намали вероятността да има член на екипажа, който да развие рак по време на тригодишна мисия.

Един основен проблем би бил защитата на местообитанията и космическия кораб от опустошителния ефект на финия прах, който покрива повърхността на Марс.

„Марс е уникален с това, че има и мощни прашни бури“, казва Робърт Хауърд от центъра на НАСА „Джонсън“.

Тези адски бури на цялата планета могат да блокират Слънцето с месеци, като правят слънчевите панели безполезни. Следователно ще са необходими малки ядрени реактори.

През 2018 г. НАСА и Министерството на енергетиката успешно завършиха демонстрационен проект, наречен Kilopower.

В крайна сметка целта ще бъде производството на материали на място, като се използват добити на Марс ресурси, вероятно с 3D принтери.

Мъск предложи колонизиране на Марс, с първа експедиция за изграждане на фабрика, която превръща марсианската вода и въглероден диоксид от атмосферата в кислород и метаново гориво.

„Да станем многопланетен вид“, казва той в речта си за 2017 г., „побеждава ада от това, че сме единствена по рода си планета“.

Робърт Зубрин, президент на Марсовото общество, също се застъпва за създаването на „нови клонове на човешката цивилизация“. Това, че не е постигнат никакъв напредък, откакто човечеството за последно стъпи на Луната през 1972 г., за него е срамно.

„Това е като Колумб да се върне от Новия свят след първото си пътуване и тогава (крал и кралица) Фердинанд и Изабела да кажат: „не ни интересува какво си открил “, казва той.

Не всички са убедени обаче, че трябва да се ходи на Марс.
„Стига глупости!“ казва екзобиологът Мишел Висо от френската космическа агенция CNES.

„Имаме невероятна планета с атмосфера, с кислород, с вода … Това е престъпно, нямате право да заблуждавате хората да мислят, че има“ план Б „,“ планета Б „, която ще направим и ще има марсианска цивилизация. „

Независимо дали човечеството ще инсталира колония или постоянни бази, най-важната пречка за трайното човешко присъствие на Марс ще бъде да убеди хората да приемат по-високо ниво на риск, отколкото за Луната или на МКС, аргументира се и Бъкланд.