Хронология на бъдещето на Вселената

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Благодарение на телескопите може не само да се разглежда звездното небе, но и да се изучават законите на физиката.

Може да се определи скоростта, с която се разширява Вселената, да се види раждането на звезди, да се открият изменения в атмосферата на далечни планети и много други неща.

Как ще се измени Вселената в далечното бъдеще? Да се опитаме да си го представим.

1 милион години – появата на съперник

Слънцето Бетелгейзе, което се намира на около 640 светлинни години от Земята в съзвездието Орион, е една от най-големите и ярки звезди в нашата галактика.

Тя е 20 пъти по-голяма от Слънцето и излъчва 100 000 пъти повече светлина. Независимо от това звездата се приближава към своя край, затова се смята, че Бетелгейзе ще се взриви в свръхнова в близките милиони години.

Взривът няма да бъде забелязан веднага – пътешествието до Земята ще отнеме 640 години. А това значи, че Бетелгейзе може и вече да се е взривила преди няколкостотин години, но ние още да не знаем за това.

1,4 милиона години – неспокойно време

Учените смятат, че звездата Gliese 710 – оранжево джудже, с 40% по-леко от Слънцето, намиращо се на 64 светлинни години от Земята – може да унищожи ледените комети в облака на Оорт, разположен към края на нашата Слънчева система.

Моделиране, проведено от Вадим Бобилев от Пулковската астрономическа обсерватория в Санкт Петербург, сочи, че звездата може да има значително влияние върху нас.

Има 86% вероятност, че Gliese 710 ще премине на разстояние половин парсек от Слънцето, което ще бъде доста опасно за Земята.

8 милиона години – Марс се сдобива с пръстени

Разположен на 6000 км над повърхността на Марс, Фобос е един от двата естествени спътника на Червената планета и се върти над нея на по-ниско разстояние в сравнение с всеки друг спътник в Слънчевата система.

Поради малкото разстояние Фобос извършва пълен оборот около Марс, преди да направи пълен оборот около собствената си ос.

Доста краткият орбитален период заедно с непосредствената близост до планетата и приливните взаимодействия между Фобос и Марс ще доведат накрая до един от двата възможни сценария – или Фобос ще се разпадне и ще образува пръстени, или ще достигне пределно разстояние над повърхността на Марс и ще се вреже в Червената планета.

4 милиарда години – смърт на Слънчевата система

Поради разширението на Слънцето в този момент нашата планета ще прилича на изпържено парче скала, което дори отдалече няма да е подходящо за съществуването на човека.

Дълго преди това цялата вода на планетата ще се изпари, растителността ще измре, а атмосферата завинаги ще отлети в Космоса, отнасяйки със себе си целия живот.

Ако оцелелите далечни планети не бъдат принудени да преминат на по-широки орбити около умиращото Слънце, те може да се отделят напълно от нашата Слънчева система. След това някои от ледените спътници може да се разтопят и да станат годни за живот.

5 милиарда години – раждането на нова галактика

Малко след това нашият Млечен път ще се сблъска с галактиката Андромеда, образувайки нова елиптична галактика. Слънцето вероятно ще бъде изхвърлено от сегашната му орбита, а сливането неизбежно ще доведе до сливането на свръхмасивните черни дупки от двете галактики, пораждайки ултрамасивна черна дупка с огромна съвкупна маса.

В процеса на това сливане, което ще протича сто милиона години, ще се появят стотици милиони нови звезди.

10 милиарда години – прахът сляга

След като епичното сливане на галактиките стигне докрай, прахът ще започне да сляга. Първото поколение звезди в новообразуваната елиптична галактика може да се взривят, образувайки свръхнови, а някои от най-известните далечни мъглявини вече няма да съществуват.

100 милиарда години: светлината гасне

Разширението на Вселената ще се ускори и нашата галактика вероятно ще се измести в самия ѝ край. Това ще бъде прекалено далече, за да може светлината да стига до нея, затова в галактиката ще настъпят тъмни векове.

1 трилион години – сбогом завинаги

В крайна сметка няма да остане нищо освен червени джуджета. Няма да има нови взривове, планети и мъглявини.

100 трилиона години – Вселената умира

Има цяла редица хипотези, които предсказват как ще загине Вселената. Според най-разпространената от тях тъмната енергия ще продължи разширението на Вселената и в резултат спадането на температурата ще достигне абсолютната нула.

Всички звезди, които останат, ще продължат бавно да изгарят, докато и последната от тях не угасне.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори