Илюзия ли е смъртта?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Съвременната наука стига до извода, че животът и смъртта на човека не са това, за което ги смятаме.

Което не се вмества в рамките на баналната човешка представа за нещата и се отнася не към „обективен феномен“, а към субективните представи на човека – неговите психологически щампи.

„Животът е приключение, което превъзхожда нашето обичайно линейно мислене. Той има нелинеен размер, подобно на многогодишно цвете, което се завръща, за да разцъфти в Мултивселената. С други думи – смъртта е само психологическа заблуда, пише сайтът „Реалная психология“.

Съвременният човек е възпитан в традициите на „вулгарен материализъм“. Едностранчивите научно-философски мисли на „традиционната европейска школа“ и успехите на внедряването на технологии са „консервирали“ убеждението на човека за това, че „светът има обективно съществуване, независимо от наблюдателя“.

Но съвременни изследвания на „несъгласни с науката“ и техните експерименти доказват, че всъщност всичко е точно обратното. Класическото виждане, че „нашият живот са само въглеродсъдържащи молекули, който завършва в момента, когато биологичното тяло стане негодно“, вече не е състоятелно.

Примитивно гледайки на нещата, вярваме в смъртта, защото са ни учили да асоциираме себе си само с биологичното тяло, смъртта на това биологично тяло ние можем да видим и я възприемаме буквално.

И все пак съвременната научна мисъл, и по-конкретно биоцентризмът (идеология, както и етична и научна концепция, поставяща живата природа в центъра на Вселената) говори, че така наречената смърт не може да бъде окончателно събитие, както си мислим.

И един от аргументите тук е, че ако добавим животът и съзнанието в уравнение, то можем да обясним много от най-големите загадки на науката. Например става ясно, че пространството, времето и свойствата на материята непосредствено зависят от наблюдателя.

Освен това става очевиден фактът на „идеалното съответствие“ на законите и константите на Вселената за съществуването на живот.

Тоест идеята е, че цялата Вселена, както съществува тя, се явява такава само в нашето съзнание. В качеството на банални примери може да споменем, че виждаме синьото небе само защото определени клетки от нашия мозък са настроени за „синьо възприятие на небето“. И нищо не пречи те да се изменят така, че небето да изглежда оранжево или зелено. Не по-малко условни са понятията „тъмно-светло“ или „студено-топло“.

Ако ви се струва, че е горещо и влажно, за тропическите жаби това време ще изглежда студено и сухо. Цялата тази логика е приложима практически към всичко. Тук главното, което следва да се разбере, е, че всичко, което виждаме, не може да присъства без нашето съзнание.

И това са примитивни примери, които говорят за много повече. Наивно е дори да се смята, че човек вижда с очите, че неговите сетивни органи са нещо като портал в обективния свят. Всичко, което човек чувства и усеща в един или друг момент (включително усещането за собствено тяло), е вихър информация, преминаващ през неговия ум.

Както според квантовата физика, така и според биоцентризма, пространството и времето не се явяват строго зададени, инертни обекти, както си мислим. Пространството и времето се явяват просто инструменти за разполагане на всичко.

Да разгледаме прочутия експеримент на Томас Юнг, който е експериментално доказателство за вълновата природа на светлината. При наблюдение на преминаването на частицата през два процепа в бариера всяка частица се държи като корпускула и преминава или през единия процеп, или през другия.

Но при отсъствието на наблюдател частицата вече действа като вълна и може да премине през двата процепа едновременно. Тоест частицата изменя своето поведение в зависимост от това дали я гледаме, или не. Всичко е просто: така наречената обективна реалност не е статика, а динамичен процес, който включва в себе си нашето съзнание.

До този извод може да се стигне и чрез прочутия принцип на неопределеност на Хайзенберг. Ако т.нар. обективен свят реално съществува, то ние трябва да сме в състояние да измерим свойствата на всички хаотично движещи се в него частици. Но ние не можем да сторим дори това.

Дори поради това, че целият опит на физиците сочи, че точното положение и импулсът на частицата не могат да бъдат известни в едно и също време. С други думи, за частицата има значение фактът, че вие в един или друг момент сте решили да се заемете с измерване.

Още един пример – двойка квантово заплетени (с общ произход) частици могат мигновено да се свързват помежду си от противоположните краища на галактиките, сякаш пространство и време за тях не съществуват.

Защо и как? Ами защото те не се намират в т.нар. обективна реалност – тоест сякаш са извън наблюдателя. Изводът е, че пространството и времето се явяват само инструмент на нашия ум.

Затова днес и квантовата физика, и биоцентризмът говорят, че смъртта не съществува в извънвремевия, извънпространствения свят. Безсмъртието не означава безкрайно съществуване във времето, но се намира извън времето въобще.

Още един интересен факт опровергава възприетия от нас от детството „линеен начин за мислене за времето“. В хода на експеримент, проведен през 2002 година, учените установили, че едни фотони сякаш „предварително знаят“ какво другите фотони на края на галактиката ще правят в бъдеще.

Учените проверили връзката между двойки фотони. Ето какво написали в отчета: „Експериментаторите прекъсваха движението на единия фотон и той трябваше да реши дали ще стане вълна, или частица. Изследователите увеличаваха разстоянието, което се изискваше другият фотон да стигне до своя детектор.

Освен това те можеха да поставят на пътя му поляризатор, за да предотвратят превръщането му в частица. По някакъв начин първата частица разбираше какво възнамерява да направи изследователят, преди това да се случи, от разстояние, мигновено, сякаш между тях нямаше нито пространство, нито време. Тя реши да не става частица дори когато нейният близнак срещаше поляризатор.“

Всичко това още веднъж потвърждава, че нашият ум и неговото знание са единственото условие, което определя как ще се държи частицата. Тоест светът се подчинява на „ефекта на зависимостта от наблюдателя“.

Критиците на биоцентризма твърдят, че такова явление е ограничено в микросвета. Но според съвременната научна парадигма твърдението за съществуването на един набор физични закони за малки обекти и на друг – за останалата Вселена (включително нас) няма никакво основание.

Така през 2005 година в сп. Nature била публикувана работа, описваща как кристали KHC03 демонстрирали ефекта заплитане, тоест квантовото поведение се проявява в обичайния свят от човешки мащаб.

Днес един от основните аспекти на квантовата физика е това, че наблюденията не могат да бъдат предсказани. Вместо това се говори за „редица възможни наблюдения“, имащи различни вероятности. И това е едно от главните обяснения на обективността на теорията за множествени светове, която твърди, че всяко от възможните проявления съответства на отделна вселена в Мултивселената.

С други думи всичко, което теоретично може да се случи, се реализира в някаква вселена. И всички възможни вселени съществуват едновременно, независимо от това, което се случва във всяка от тях. Затова и смъртта на човека не съществува в някакъв реален смисъл в тези сценарии, а се отнася само към неговото психическо възприятие (убеждение).

Във връзка с всичко това Ралф Уолдо Емерсън констатира: „Влиянието на чувствата у повечето хора е преодоляло разума до такава степен, че стените на пространството и времето са започнали да изглеждат твърди, реални и непреодолими, и да се говори за тях с лека ръка, е признак на безумие.“

Категории на статиите:
Загадки

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори