Свръхниски дози от някои химически препарати действат различно на мравките – ако едни видове стават по-търпими към конкурентите, то например аржентинската мравка се озлобява на съседите си свръх мярка. И това води до печален край.
Инсектицидите упорито губят доверието на обществеността – ако не на широката, то поне на научната. Оказва се, че пределно допустимите концентрации на тези препарати са силно завишени и че вероятно изобщо нямат такова понятие като „безопасна доза” инсектицид. От друга страна, се натрупват данни, че тези отрови, освен вредителите, убиват и полезни видове – да речем неоникотиноидите унищожават пчелите и торните червеи.
Но същите неоникотиноиди в известно отношение може да са доста полезни – например в избавянето на екосистемите от инвазивни видове. И не става въпрос, че с помощта на такива вещества може просто да се тровят чужди видове. Както изяснили изследователите от университета Queen Victoria в Уелингтън (Нова Зеландия), неоникотиноидите така променят поведението на инвазивните видове, че над тях лесно вземат връх коренните видове на екосистемата.
Рафаел Барбиери и колегите му наблюдавали действието на неоникотиноидите върху два вида мравки – местната новозеландска Monomorium antarcticum и аржентинската Linepithema humile, злостно инвазивно насекомо, разпространено из цял свят.
Аржентинската мравка е един от най-опасните инвазивни видове.
George Novak
На мравките, естествено, били дадени ниски дози инсектицид, които, както пишат изследователите в Proceedings of the Royal Society B, не оказвали никакво въздействие нито на способността на мравките да си намират храна, нито на други черти на насекомите.
Но картината се променяла, когато двата вида се срещнели един с друг. Новозеландските мравки под действието на инсектицида стават по-малко агресивни по отношение на аржентинските, което подпомагало разпространението на инвазивния вид.
Аржентинските обаче под действието на инсектицида получавали истински заряд на безразсъден бяс. Те се хвърляли в атака независимо колко опасно било това за самите тях. И в резултат именно такава невменяема агресивност на аржентинската мравка помагала на новозеландския вид да изчисти територията от конкурента.
Неоникотиноидите действат на нервната система, затова в самите промени на поведението няма нищо чудно. Чудното е това, че тези промени се оказали толкова различни.
Възможно е с помощта на свърхниски дози инсектицид да се реши проблемът с инвазивната аржентинска мравка. Впрочем преди това е необходимо да се предвидят всички ефекти от препарата (дори в нищожни концентрации) по отношение на други видове животни.
Източник: Nature
