Инженер на Google преподава щастие в три стъпки

Инженерът от компанията Google Чейд-Ман Тан твърди, че владее тайната на спокойния, лишен от стрес живот. От неговите съвети се опитал да се възползва журналист от BBC Future, а заедно с това да изучи и стоящите зад тях научни основи.

В недрата на международното интернет чудовище Google има служител с необичайна длъжност. Неговата задача е да прави хората щастливи, а светът – по-спокоен.

Преди няколко години Чейд-Ман Тан, един от първите инженери, наети в новото седалище на компанията в калифорнийския град Маунтин Вю, забелязал, че много от колегите му изпитвали в работа недоволство и стрес, и се опитал да повлияе на ситуацията.

Той поискал разрешение от ръководството да създаде за служителите курс по психическо участие, което би им позволило по-добре да се справят със собствените си емоции и да повиши духа и благополучието им.

Ман се прехвърлил в отдел „Кадри“, за да се посвети на новото си занимание. Той кръстил курса „Търси в себе си“ (Search Inside Yourself) – вероятно не най-остроумното название, но то проработило – така се нарича и книгата на Ман за неговата методика.

Тази година на фестивала на музиката, киното и интерактивното изкуство SXSW в Остин, Тексас, вниманието привличал плакатът на Ман, който гласял: „Направете себе си най-щастливият човек в света“.

След такава постановка на въпроса залата за лекцията на Ман се оказала пълна догоре. Лекторът обещал, че ще обучи присъстващите на „научно проверен“ начин да станат щастливи с помощта на три прости крачки.

Всичко това направило впечатление на журналиста на ВВС, но вътрешният скептик не му давал покой. Затова в следващите няколко седмици той изпробвал съветите на Ман върху себе си, за да си изясни дали те ще го направят щастлив.

Освен това той разгледал научни концепции, които според твърдението на автора, правят метода му ефективен. Има ли в твърденията на Ман рационално зърно? Нека да разберем.

Стъпка първа: Умиротворете съзнанието си

Преди да даде на аудиторията на SXSW първия си съвет, Ман провел кратък колективен сеанс дихателни упражнения, призвани според неговата метафора, да „успокои бурята в стъклената сфера на черепа“. Той съветва без излишни церемонии да правим почивки през деня и да помним за дишането. „Ако за вас това е прекалено сложно, опитайте за известно време изобщо за нищо да не мислите“, шегува се той.

В книгата му по-подробно се разказва за това що е то медитация и как да започнем да я практикуваме. Ман дава за пример изследване на медицинската школа при Масачузетския университет – авторите твърдят, че развиването на осъзнатост (mindfulness-training) помага да се намали чувството за тревога.

Не само Ман твърди, че медитацията и осъзнатостта (тоест преживяването на всеки момент от живота „тук и сега“) влияе благотворно на нашето психическо състояние. На тази тема книга е написал и будисткият монах с френски произход Матие Рикар, когото журналистите наричат „най-щастливия човек в света“.

Но работят ли тези техники в реалния живот? Действително, има някои свидетелства, че постоянното поддържане на осъзнатост помага да се отхвърлят неприятните мисли. Метаанализ на 209 изследвания показал, че това също помага да се отърсиш от депресията, излишната тревожност и стреса.

Някои учени дори твърдят, че понижението на нивото на стреса с медитация е способно да забави процеса на стареене.

Тук няма да е излишно да отбележим, че отърсването от депресията и тревожността не е едно и също с повишаването на нивото на щастие. И все пак първият съвет на Ман, изглежда, има достатъчно научно обоснование.

Стъпка втора: Фиксирайте моментите на радост

За тази цел може просто да говорите на себе си, докато пиете отлично еспресо, смеете се над шегата на приятел или правите желана покупка: „Аз изпитвам радост!“ Когато с нас през деня се случват неприятни неща, ние сме склонни да се концентрираме върху тях.

Приятните събития изглеждат по-мимолетни и ефимерни. Съзнателно фиксирайки в съзнанието позитивните неща, твърди Ман, ние си даваме повече шансове да признаем изминалия ден за успешен.

Предположението, че фиксацията на позитивния опит балансира или дори компенсира негативния опит, изглежда общо. Всеки от нас познава чувството, когато някой неприятен случай му проваля целия ден, а обратното се случва рядко.

Този ефект е изучаван в хода на изследвания, включително в работата на психолога Барбара Фредериксън. Тя е стигнала до извода, че за отстраняване на угнетяващия ефект на мрачните мисли е необходимо да се мисли за позитивното три пъти по-често, отколкото за негативното.

Но въпросното изследване предизвикало спорове в научната общественост: у някои специалисти възникнали въпроси към прилаганата методика на изчисления.

В още една работа, публикувана през 2006 година, се твърди, че хората, записващи позитивните преживявания в дневник, отбелязвали по-високо ниво на удовлетвореност от живота и този ефект продължавал до две седмици след приключването на опита.

Стъпка трета: Желайте щастие на другите

Според Ман  алтруистичните мисли ни носят полза, защото на хората им доставя радост да дават – дори повече, отколкото да получават.

Ман привежда красноречиви аргументи в полза на очевидната потребност да се привнесе в живота повече съчувствие. Но в потвърждение на своята теза за това, че „доброто е неизчерпаем източник на щастие“ той привежда само едно изследване, в което доброволците правели добро на други хора.

В книгата си „Много кратко въведение в щастието“ философът Даниъл Хейброн потвърждава гледната точка на Ман, цитирайки други учени, по-конкретно психолога Майкъл Аргайл, който казва: „Само танците доставят повече радост от доброволческата и благотворителната работа.“

Не е изключено бъдещи изследвания да хвърлят повече светлина на тази тема. Отрасълът „позитивна психология“ се е появил само преди няколко десетилетия. Една от причините в тази област да има малко научни данни е в това, че специалистите просто не са работили в нея толкова дълго, както например в областта на изучаването на депресията.

В сферата на изследването на щастието се появяват все повече пълноценни работи и Хейброн например смята тази тема за не по-малко важна, отколкото изучаването на причините за нещастието.

„Измерването на нивото на щастие е не по-непостижима или свързана с трудности задача от измерването на нивото на депресия или тревожност – заключава той. – И поводите за спорове тук също не трябва да са повече.“

На мнозина системата от три стъпки на Ман може да изглежда прекалено очевидна и проста. Но самият той сравнява своя метод със заниманията в спортната зала. Един подход към щангата е полезно нещо, но те трябва да се повтарят многократно, ден след ден, за да се постигнат резултати.