Макс Мор е избрал да бъде замразен мозъкът му след смъртта и той не е единствен.
BBC Future го разпитва защо е взел такова решение и се опитва да разбере как работи процесът по криоконсервация на човешкото тяло.
През 1972 година Макс Мор гледал детското фантастично предаване Time Slip, чиито герои били замразявани в лед. Тогава той не обърнал особено внимание на това, а си спомнил за предаването доста по-късно, когато започнал да обсъжда технологиите на бъдещето на срещи с приятели.
„Те бяха абонирани за сп. Cryonics и започнаха да ме разпитват на тази тема, за да разберат колко съм подкован като футурист. И за мен всичко веднага застана на местата си.“
Сега Мор е президент и ръководител на Alcor, една от най-големите в света компании в криониката. Самият той е участник в програмата за посмъртно замразяване още от 1986 г., когато избрал невроконсервацията, при която се съхранява само мозъкът, а не цялото тяло.
„Струва ми се, че бъдещето няма да е лошо, затова бих искал да се озова в него. Искам да продължа да живея, да се наслаждавам на живота и да творя“, пояснява Мор.
Криосъхранението е една от любимите теми на футуристите. Концепцията е проста – медицината постоянно се усъвършенства. В бъдеще хората вероятно ще се научат да лекуват болести, които днес са нелечими. Криониката позволява да се преодолее досадният промеждутък между медицинските технологии на днешния и утрешния ден.
„Разглеждаме нашата дейност като разновидност на бързата помощ – казва Мор. – Встъпваме в работа, когато съвременната медицина се предава. Например преди 50 години, като си ходите по улицата и пред вас падне някой и престане да диша, бихте го огледали и решили, че той е мъртъв и толкоз.
Сега не постъпваме така – започваме да оказваме помощ. Хората, които преди 50 години бихме сметнали за мъртви, както сега знаем, всъщност още се поддават на лечение. Принципът на криониката е подобен. Необходимо ни е само да спрем процеса на влошаване на състоянието и да позволим да се реши проблемът с по-съвършените технологии на бъдещето.“
Разбира се, невъзможно е да се провери концепцията на криониката на практика. Никой още не се е опитвал да съживи замразен по такава технология човек. Изследователите, работещи над изучаването на анабиозата, са изяснили, че живото същество може да се охлади практически до състояние на смърт и след това да се оживи успешно.
Но замразяването за десетилетия е съвсем друго нещо. Мор посочва изследвания, в хода на които е изучавано съхранението на клетки, тъкани и дори цели червеи, но прилагането на този опит към човешкото тяло не е проста задача.
И все пак независимо от това на какъв стадий сега се намира науката, още сега се намират желаещи да замразят своето тяло в течен азот в надеждата да видят далечното бъдеще.
План за смъртта
Клиентите на компанията Alcor живеят в най-различни ъгълчета на планетата. При идеален сценарий, пояснява Мор, фирмата има известна представа за това кога клиентът ще почине. Alcor наблюдава тези, чието здраве е слабо, и когато изглежда, че времето им аха-аха ще настъпи, компанията изпраща „групата на очакването“.
Нейната задача е ясна от името ѝ – да чака край смъртния одър. „Могат да изминат часове или дни. Веднъж групата чака три седмици“, разказва Макс Морс.
Щом клиентът бъде обявен за мъртъв, може да се започне криосъхранението – и тогава работата закипява. За начало групата на очакването премества тялото от кревата на ледено ложе и го покрива със слой ледена покривка.
След това Alcor прилага „сърдечно-дробен реаниматор“, който възстановява циркулацията на кръвта. След това в тялото се въвеждат 16 различни препарата – за да се предотврати разрушаването на клетките в организма.
На сайта си компанията пояснява: „Тъй като нашите клиенти от юридическа гледна точка са мъртви, Alcor може да прилага технологии, все още неодобрени за използване в традиционната медицина.“
Когато тялото е охладено и всички необходими препарати са въведени, го преместват в операционната. По-нататък е необходимо колкото по-внимателно да се отдели от организма кръвта и други течности, като се заменят с разтвор, в който при замразяване не се формират кристали (подобна течност се прилага за съхраняване на органи при трансплантация).
Хирургът отваря гръдния кош, за да получи достъп до главните кръвоносни съдове, присъединявайки ги към системата за промивка – и кръвта се заменя с медицински антифриз. Тъй като клиентът ще бъде съхраняван в състояние на дълбоко замразяване, много важно е да се избегне формирането на ледени кристали в клетките на неговия организъм.
След запълването на съдовете с антифриз компанията започва постепенно, по градус на час, охлаждане на тялото. След около две седмици неговата температура достига минус 196 градуса. И накрая клиентът се полага в последното му място на обитание за обозримо бъдеще – нагоре с краката във фризер, често в компанията на трима други.
Това е идеалният сценарий. Но ако не всичко върви по план, ако клиентът не е известил Alcor за болест или е починал внезапно, то процесът по замразяване може да бъде отложен с няколко часа или дни.
Наскоро един от клиентите се самоубил и персоналът на Alcor трябвало да преговаря за достъп до тялото с полицията и съдебния лекар. Мор пояснява: колкото повече време изминава между смъртта и замразяването, толкова по-силно успяват да се разложат клетките и пациентът впоследствие по-трудно ще бъде съживен и излекуван.
Изглежда, в целия този процес има голяма доза риск, а перспективите са мъгливи. Мор с готовност признава, че криониката не дава гаранции: „Ние не можем да бъдем сигурни в нищо.“
Alcor и подобните на нея компании все още просто съхраняват в течен азот много мъртви тела. Но специалистът отбелязва, че крионката има важна разлика от другите футуристични дисциплини. „Възстановяването на тъканите не противоречи на основните закони на физиката. Това не ви е машина на времето“, казва Мор.
Технологиите за възстановяване на тъканите постоянно се усъвършенстват. Но засега никой не знае кога ще могат да се реанимират замразените покойници и възможно ли е това по принцип.
Ако Мор все пак е притиснат с въпроса за това, когато според него медицината ще бъде способна да оживи неговите клиенти, то той неохотно дава оценка от 50–100 години. С уговорката: „Но всъщност не можем да гадаем. Вероятно сега дори не си представяме каква технология ще се прилага за възстановяване.“
Днес 984 клиенти са подписали договори за криосъхранение с Alcor. Те плащат ежегодни вноски от 770 долара, а когато дойде времето за замразяване, цената може да варира от 80 000 долара за криосъхранение на мозъка до 200 000 за съхранение на цялото тяло.
Част от тези пари, според Мор, отиват в доверителен фонд, заплащащ работата на фирмата и дългосрочното съхранение на телата. Ръководителят на фирмата също отбелязва, че много клиенти правят застраховка, която предвижда заплащането на посмъртната криоконсервация.
„Това не е каприз за богаташи. Това може да си го позволи всеки, който е способен да си закупи застрахователна полица“, твърди Мор.
По думите му повечето клиенти не искат да се замислят над самия процес на криоконсервация, но го смятат за неизбежно зло.
„Ние не жадуваме да се съхраняваме в лед, но всъщност няма как да го избегнем. Няма нищо привлекателно в това да плуваш в бака с течен азот, когато от теб нищо не зависи. Но това е по-добре, отколкото да станеш храна за червеите или да се превърнеш в пепел – такива алтернативи със сигурност не са добри“, заключава Макс Мор.
