За кой ли път планетата е връхлетяна от информационна вълна, крещяща, че най-отдалеченият от Земята космически апарат най-после е напуснал своята люлка – Слънчевата система.
Прекрасно, „Дельо хайдутин” тръгва сред звездите!
Но не е точно така, до какъвто извод вероятно ще стигнете и вие. И все пак този път в истерията има макар и оттенък правдивост. Но само оттенък.
Особено впечатлява точната словесна еквилибристика на уважаемите господа от НАСА: „В последната година на всеки няколко месеца изплуват съобщения, че „Вояджър 1” е „напуснал Слънчевата система”. Защо екипът на „Вояджър” досега се въздържа от заявления, че апаратът е достигнал междузвездното пространство?
Забележете колко изтънчено: в съобщението на Лабораторията за реактивно движение на НАСА по-нататък няма нито дума аз излизане извън пределите на Слънчевата система. А изразът „достигнал междузвездното пространство” не е съвсем същото. Тоест съвсем не е същото.
В прессъобщението (отделно от съобщението на Лабораторията за реактивно движение) за пълно проясняване на ситуацията към тази илюстрация НАСА пише: „Значителна част от междузвездното пространство всъщност лежи в пределите на нашата Слънчева система”, като облака на Оорт.
© NASA/JPL-Caltech
Границите на Слънчевата система са доста размити. Гравитацията на Слънцето е по-силна от гравитацията на всяка друга звезда в радиус от две светлинни години, и от гравитационна гледна точка там и лежи „границата на Слънчевата система”. На фона на това 17,3 светлинни часа, на които „Вояджър 1” се е отдалечил от Слънцето за последните 36 години (средно по половин светлинен час на година), изглеждат несериозно.
Да, това наистина е голяма крачка за човечеството. Но в мащабите на Слънчевата система е само стъпка.
Достоверно известно е по-скоро не това, че нашата система свършва, а това, че тя вероятно продължава. Например за част от системата астрономите смятат Седна, която гарантирано се върти около Слънцето. Нейното максимално отдалечаване от звездата е равно на 140 млрд. км, докато в началото на септември 2013 година „Вояджър” се е отдалечил от Слънцето едва на 18,745 млрд. км.
С други думи, той ще достигне афелия на Седна след 250 и повече години – и пак ще е далече от границата на системата, тъй като в нея влиза също облакът на Оорт, откъдето към нас със завидно постоянство прелитат комети.
Най-отдалеченото тяло в Слънчевата система, познато до този момент, е астероидът 2013 BL 76, който в афелий се отдалечава до 359,25 милиарда км. Но основната част от облака на Оорт вероятно отстои от Слънцето на 1-2 светлинни години – и тя безспорно все още се явява част от нашата система.
Именно затова в съобщението на НАСА няма и не може да ги има думите „Апаратът напусна Слънчевата система”. Формално НАСА публично заявява само за това, че „Вояджър 1” е достигнал междузвездното пространство.
Срещу това няма какво да се каже – междузвездното пространство всъщност е всичко, което лежи между звездните астросфери, а не това, което се намира между покрайнините на планетните системи. Слънцето просто се движи през междузвездната среда, а неговият вятър (потокът заредени частици от Слънцето) създава в нейната т.нар. хелиосфера (слънчева астросфера) мехур, който се простира до края на разсеяния диск на Слънчевата система. Ето тази хелиосфера е напуснал „Вояджър 1”.
Подчертаваме: едва сега, а не преди година, два или три месеца, когато видяхме съответни съобщения в медиите.
Това казват и самите представители на НАСА. Ед Стоун от Калифорнийския технологичен институт, един от пионерите в екипа на „Вояджър”, съобщава, че едва през август 2013 г. детекторите на апарата са фиксирали плазма с явно чуждозвезден, а не със слънчев произход.
И все пак това е голямо постижение – за първи път автоматичната сонда напуска хелиосферата.
© NASA/JPL-Caltech
И едва от този момент може да се говори за излизане извън пределите на хелиосферата – по-точно извън нейната граница. Става дума за това, че влиянието на хелиосферата, макар и да е отслабнало радикално, още достига до апарата и очевидно по-често от частиците вятър, духащ в междузвездното пространство извън пределите на хелиосферата.
Разбира се, НАСА отговаря на поставения въпрос: „Трябва ли да говорим, че „Вояджър 1” е напуснал Слънчевата система?” с „Не съвсем”. Както резонно отбелязва агенцията, за да стане това, на сондата ще са й нужни около 30 000 години.
Макар че неформално под Слънчева система често се подразбират планетите, въртящи се около Слънцето, пак не може да се твърди за „излизане извън пределите” – апаратът отдавна е минал орбитите на големите планети, но зад орбитата на последната планета джудже едва ли ще мине и след 250 години.
